Дейвид Сим е старши консултант във водещата консултантска компания за урбанистичен дизайн Gehl Architects от Дания. Той е изследовател и архитект, участвал в множество международни проекти за развитие на градоустройството - урбанистични решения за бързо развиващи се икономики. От години активно се включва в процеси на планиране и изграждане на градовете. Негови проекти, фокусирани върху урбанистичния дизайн, са приложени при изграждането на нови градски жилищни зони в целия свят, включително в САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Ирландия и Шотландия. Дейвид Сим е убеден, че успешните градове инвестират в публични пространства и че отправната точка на архитектите трябва да бъдат хората и техните сетива. Според статистически данни със 180 хиляди души се увеличава населението на градовете в света всеки ден. През тази година повече от половината от населението живее в градове, като се очаква през 2050 година градското население да достигне 75%. - Г-н Сим, главната цел на посещението ви в България е презентацията на Colliers International „Градската философия – Модерният европейски град“. Как бихте дефинирали модерния град и кои са основните му характеристики? - Colliers работят в сферата на имотите и затова начинът им на мислене е много стратегически. Това, което ние представляваме в Gehl Architects обаче, е повече свързано с хората и средата им. Може би звучи донякъде банално и е очевидно, но все пак хората са сърцето на всичко. Често се случва да не мислим за хората в процеса на планиране и въпреки че правим градовете за тях, понякога е почти като да гледаме на тях като на живи същества и нищо повече. Човечеството е еволюирало, всички ние ходим на два крака и притежаваме сетивност. Достигнали сме такъв етап на развитие, в който живеем в градове и около нас има толкова много коли и други технологии, но сетивата ни си работят по стария начин. Ето защо се чувстваме зле, просто не ни е комфортно в заобикалящата ни среда. А всъщност начинът, по който работят сетивата ни е изключително важен. Проектирани сме да извървяваме по пет километра на час и в това време можем да използваме обонянието си, да усещаме, да вкусваме. Можем да правим много неща едновременно, защото сме били ловци, имало е време, когато е трябвало сами да откриваме храната си и затова имаме умения. И ако изведнъж попаднем в кола, тези неща остават потиснати. Ако скоростта, с която се движим, от 5 км се ускори до 60 км/ч, сетивата и реакциите ни спират да функционират нормално. Това е една от причините да не сме особено щастливи, когато сме заседнали в задръстване, вместо да си вървим по улицата. Обикновено са необходими много средства, но когато се създаде обществена среда без коли, животът в града става значително по-приятен. В Копенхаген и в цялата Скандинавска област се наслаждаваме много на публичните пространства въпреки студения климат. - Според вас кои са основните проблеми за хората, които живеят в София, и виждате ли подобрения от последната си визита през април досега? - Впечатлен съм от старите сгради в града и смятам, че е много важно те да бъдат запазени и не защото са монументи, а защото създават красива обстановка. Те обединяват в себе си предна част, която е по-формална, и задна, където обстановката е по-лична и там можеш да закачиш прането си. Тази организация е подходяща за живота в градовете, но за жалост вече не се използва толкова. Също така от хиляди години насам сме свикнали, когато ходим, да гледаме надолу, в случай че има някаква опасност. Никога не бихме гледали нагоре към небостъргачите. Това е нещо много важно, на което трябва да се обръща внимание при планирането в градовете. В София ми направи впечатление, че пътната настилка е в много лошо състояние, което е причинено от колите. Сякаш хората, които ходят, не са толкова важни. - Какво бъдеще виждате тогава за градовете като София, които се разрастват твърде бързо и са потънали в коли и задръствания? - Като става въпрос за бъдещето на София, трябва да отбележа, че градът разполага с една много добра централна част и добра структура. Хубаво е, че в центъра в сравнително малка област са смесени работни места и домове на хората. Освен това живеещите тук имат огромен късмет, че има запазена трамвайна линия, въпреки че базата е остаряла, но това може лесно да се поправи. Според мен нещото, което трябва да се промени и тук, е отношението. Начинът на мислене предполага модела на капитализма, че един човек е преуспял само ако има кола. Съществуват много други модели обаче. Швейцарците например са преуспели в много отношения, но продължават да използват трамваи, влакове и автобуси и градският им транспорт е в много добро състояние. Очевидно в Швейцария и Скандинавия не живеят бедни хора и икономиките им са добре развити. И все пак те използват градския транспорт и карат колело до работа, защото всъщност така е по-бързо и по-здравословно. Има много причини за използването на такъв тип транспорт, по-приятно е, но трябва да се създадат добри условия за него. Най-големият успех на Копенхаген като град са велоалеите в центъра. Техният дизайн е добър, настилката е специално за колелета, имат бордюри и хората на колела се ползват с предимство пред тези с коли. Това е добра практика, защото така се възнаграждават тези на колелета. - Запознат ли сте със ситуацията на застрояването на българското Черноморие? До каква степен смятате, че това може да бъде в ущърб на природата и на туристическата индустрия? - Всъщност не съм твърде запознат с конкретните детайли, свързани със случващото се. Впечатлението ми обаче е, че качеството на построеното е лошо. Тази алчна вълна от нови развития всъщност разрушава привлекателността на обектите, чието предназначение трябва да бъде да доставят наслада. От тези случаи има много поуки, които трябва да се извлекат. - Кой град бихте дали като пример, който София би могла да последва? - Има няколко града в Европа, които са много добри примери за подражание. Първите, за които се сещам веднага, са Копенхаген и Барселона. И двата са инвестирали в публичните си пространства, като по този начин са създали благоприятна среда, в която хората да могат да прекарват времето си. Това е добре и за местните хора, и за посетителите в града, вследствие на което резултатите в комерсиално отношение и за бизнеса като цяло също са повече от добри. Тези два града са се погрижили за своята идентичност или „марка“, като са изградили свои уникални характеристики със собствено усещане, което по никакъв начин не е свързано със строенето на небостъргачи и молове. - Смятате ли, че инвеститорите се месят твърде много в работата на архитектите, т.е. зависи ли това, което правите твърде много от тях? - Мисля, че това си зависи от архитектите. Не всеки архитект е достатъчно подготвен, за да бъде в помощ на постигане на един по-добър вид на града и на задоволяване на неговите нужди. Според мен тези, които се занимават с общинските въпроси, са които се нуждаят от образованието, увереността и силата да насочват правилно и архитектите, и предприемачите. Интервюто взе Розалия Банкова