Розалия Банкова Хауърд Шулц не е първият човек, завладян от аромата на добре изпечените зърна на кафето. Но създателят на Starbucks Coffee Co. във вида, в който познаваме веригата днес, със сигурност е първият, превърнал своя благоуханен блян в бизнес, донесъл му милиарди. Фигурата на Шулц е толкова ярка, че акциите на компанията скочиха с 10% в деня, в който се разбра, че отново поема длъжността изпълнителен директор, отстъпвайки за кратко тази си функция. Списание Forbes нарежда Шулц на 354-то място по лично финансово състояние в САЩ с капитал от 1,1 млрд. долара. Прочутата марка всъщност прави церемония Приключението на живота на Шулц започва през 1981 година, когато пътува от Ню Йорк до Сиатъл, за да проучи известен магазин за кафе на зърна с името Starbucks. Тогава той се занимава с амбулантна търговия на шведски пластмасови домакински изделия. Когато забелязва, че Starbucks изкупува необичайно големи количества пластмасови филтри за кафе машини, у него се поражда силно любопитство. Това, което привлича най-силно Шулц към този бизнес, е не само прекрасната миризма на кафето, но и усърдието, с което собствениците на фирмата подбират и изпичат зърната. Той е силно впечатлен от начина, по който те се посвещавали в запознаването на клиентите с многобройните аспекти и значения, свързани с церемонията по изпиването на чаша кафе. Starbucks започва като малка фирма, създадена от три хипита, които отварят първото заведение в Сиатъл. Странното наименование на компанията идва от името на един от героите в книгата на Херман Мелвил „Моби Дик". „Помислих си, че това е една наистина невероятна компания, разположена на прекрасно място. Искаше ми се да стана част от всичко това“, споделя Шулц след време. Хауърд Шулц е роден през 1952 година и израства в Бруклин, Ню Йорк. Благодарение на футболна стипендия е допуснат в Northern Michigan University, където успява да завърши и става първият в семейството си с бакалавърска степен. Сменя различни професии и през 1982 година успява да убеди собствениците на Starbucks да го назначат на работа като маркетинг директор. Романтичната му представа за кафето се засилва още повече след бизнес пътуване в Милано, Италия. Там той се запознава с традицията на кафе заведенията, които за разлика от САЩ в Европа са на всеки ъгъл. За него било нещо ново, че тези малки кафенета служели като място за срещи и като слепваща съставка в социалния живот на страната. Мечтата му е да има компания „с душа“ Когато се върнал в Сиатъл обаче, собствениците на Starbucks се възпротивили на плановете на Шулц за веригата. Те отказали да позволят разрастване, защото не искали да навлизат в ресторантьорската сфера. Завладян от мечтата си, Шулц напуска и решава да я преследва, като открива собствено заведение, предлагащо еспресо, под името Il Giornale. Той обаче не забравя никога за Starbucks и две години по-късно, когато за първи път се появява тази възможност, купува компанията за 3,8 млн. долара. През 90-те години започва бързата експанзия на веригата, но Шулц винаги казва, че основната й цел е „да поднася чаша добро кафе“. Той многократно е повтарял, че на всяка цена ще се придържа към най-важния си принцип, а именно да изгради компания, която притежава душа. Това довежда до стратегии, които не са твърде често срещани в търговията. Шулц настоява всичките му служители, които работят поне по 20 часа на седмица, да получават подобаваща здравна осигуровка. Предоставя им се също възможността, ако пожелаят, да закупят акции на компанията. Тези мерки създават атмосфера на лоялност и довеждат до една сравнително ниска сменяемост на персонала, въпреки че заплащането не е твърде високо. Проявяваната щедрост от страна на Шулц е резултат на неприятните му спомени от миналото. Той не успява никога да преодолее обидата, че когато бил дете, баща му е трябвало да работи като нископлатен шофьор без осигуровка. „Той беше тъпкан непрекъснато, не получаваше уважение. Нямаше здравна осигуровка и не получаваше компенсация в случай на злополука на работното място“, разказва Шулц. Ето защо в Starbucks той открива една възможност да създаде типа компания, в която към служителите се демонстрира уважение. Както сам мечтае - компания, за която баща му щеше да работи заслужено. Моделът на разрастване – като на McDonald's Шулц е известен със своите екстравагантни бизнес стратегии. Понякога се случва дори две заведения Starbucks да бъдат отворени едно срещу друго, както например във Ванкувър. Причината за това е, че първото от тях е било твърде малко. „Когато предложих да „завземем“ другия тротоар, колегите помислиха, че съм си загубил акъла“, усмихва се Шулц. През първата година продажбите на по-старото кафене падат с около 15%, но на втората година вече и двете кафенета имат различни клиенти и отново започват да бележат успехи. Моделът, по който се разширява Starbucks, напомня този на McDonald's, но с някои съществени разлики. Главната е, че Starbucks притежава повечето от своите кафенета, а McDonald's използва франчайзингови споразумения. Според Шулц не може да се изгради силна търговска марка чрез фрайчайзинг, въпреки че случаят на McDonald's е едно очевидно изключение. И до днес световноизвестната верига следва старата си философия - да намери добро кафе и да го предложи на посетителите си. Това, което се е променило, е културата, стилът, атмосферата, отношението към всеки – независимо от възраст и социален статус. „Близките отношения с клиентите са ключови за успеха“, смята Шулц. Той не вярва, че една марка може да стане значима само посредством рекламата и промоциите. „Успехът на Starbucks се дължи на емоционалната връзка с нашите клиенти. Служителите ни са успели да научат името ви и да запомнят предпочитанията ви“, разказва той. Хауърд твърди, че след 26 години работа в компанията, притежаваща най-много кафе-барове в света, кръвта му е придобила кафеникав цвят. Любимата топла напитка на Шулц е двойно кафе с обезмаслено мляко, а зърната, от които се прави еликсирът, задължително трябва да са набрани от остров Суматра. Когато не управлява компанията и не пие от любимото си кафе, Хауърд Шулц обича да чете, да кара велосипеда си и е голям баскетболен запалянко. Женен е и има син и дъщеря, които в момента учат в колеж. Въпреки огромните си бизнес успехи обаче за най-голямо свое богатство счита многобройните си приятели.