- Господин Йосифов, каква беше 2011 година за куриерския бранш?
- За операторите на куриерски услуги 2011 г. не беше много по-различна от 2010 година. В бранша има лек спад, основно на вътрешния пазар. Появи се тенденция за увеличаване на международните входящи пратки. Това се дължи на нарастващото пазаруване от чуждестранни интернет сайтове и стоките идват като куриерски пратки. Все по-често те пристигат като бизнес пакет заради по-изгодните цени.
Статистиката за бранша се подготвя от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и все още не е готова. Очакваме окончателните данни за миналата година да станат ясни в началото на март. В асоциацията няма практика да се обобщават данните от операторите, които са й членове. Приходите на компаниите приблизително се запазват, защото спадът на вътрешните доставки донякъде се компенсира от пратките с наложен платеж, т.е. тези, които пристигат от сайтовете за пазаруване.

- Все по-често се говори за второ дъно на кризата, какви са вашите прогнози?
- Те не са много добри. Горивото поскъпва, което ще се отрази на цените на услугите. Освен това ние зависим от общата икономическа активност на предприятията, която чувствително намалява. Общата тенденция за тази година ще е намаляване на трафика, но при определен вид услуги. Очаквам потребителите да се насочат към използването на обикновени пратки, на по-ниски цени и с по-дълги срокове за доставка. А намаление се очаква при приоритетните поръчки, които се доставят до 24 часа, защото те са по-скъпи. Сега започват основно да се търсят куриерските пратки, които се правят за 1 или 2 дни, защото там цените са много по-достъпни. Между 10 и 20 на сто от общия трафик са вече тези обикновени поръчки, като това се наблюдава и в световен мащаб Преливане има и от супербързите и експресните към обикновените поръчки. В Българи супербързите поръчки са около 10-12% от общия трафик.
Друга интересна тенденция е, че част от операторите започват да предлагат услуги извън работно време. Фирмите взимат пратки и приемат поръчки до 20 и 21 часа. Това, естествено, се прави за повишаване на приходите, но не е типично за Европа.
По света вече не се говори само за чисто куриерски пратки. Големи компании, като „Ди Ейч Ел“, ТНТ и „Федерал експрес“, предлагат и логистични услуги, които включват и доставки на колети с по-големи размери. У нас има неразбиране за сливането на различните видове услуги, докато в Европа подобно разделение почти не се прави, обединяват се всички доставни услуги с цел да се обслужи по-качествено клиентът.

- Водят ли се преговори за изравняване на стандартите и какви са трудностите при работата на операторите?
- От страна на куриерите има, но все още няма голяма чуваемост. Другият сериозен проблем е нова наредба за сигурност на пратките. Там се говори за ценни пратки, които ги няма в закона. Вменяват се на куриерите задължения за изграждане на центрове за контрол и проверка на доставките, в които трябва да се поставят рентгени, и операторите не могат да си позволят толкова големи инвестиции. Освен това тя не е съобразена с типологията и технологията на мрежата, защото, ако се цели пълен контрол на всички колети, трябва да има много места за проверка. В Европа подходът не е такъв, там има такива центрове само на летищата, а другият контрол е само при подаване на пратките, като клиентът декларира за безопасността на съдържанието в пратката. Предстои асоциацията да води преговори с Министерството на транспорта и съобщенията.

- Как се разделят вътрешният и международният пазар между „Български пощи“ и всички останали оператори?
- Във вътрешния пазар „Български пощи“ загуби много голям дял както при куриерските услуги, така и при пощенските. Предполага, че те обслужват около 10-15% от вътрешните пратки. Основно вътрешният пазар се разпределя между няколко големи компании. В България в момента има оперират 80- 90 куриерски оператора, като това е предпоставка са сериозната нелоялна конкуренция. Разрешително за предоставяне на куриерски услуги се получава само с регистрация, като има фирми, които и това не правят, а КРС не осъществява много добър контрол. Ние имаме наблюдения, че даже държавни институции използват нерегистрирани фирми за доставка.
Международният трафик се разделя между няколко големи компании и „Български пощи“, през които минава основната част от пратките. Входящият бизнес трафик е малък и затова няма фирмите нямат сериозен интерес към пристигащите колети. В последно време се появиха т.нар. колекторски фирми. Те събират пратки от различни клиенти, след това ги групират, пренасят колетите през граница и сключват договори с различни оператори в отделните страни. Това се прави основно на международно равнище.

- Либерализацията на пазара позволи и частните оператори да предлагат универсална пощенска услуга. Колко от тях я предлагат и това повиши ли нелоялната конкуренция?
- Малко са операторите, които предлагат универсална пощенска услуга, защото не могат да предложат и поддържат мрежата, която има „Български пощи“. Има много фирми от средния клас, които я предлагат, но всъщност плащат на „Български пощи“ за фактическата доставка. Най-големият ползвател на универсална услуга са министерствата, общините, НАП, НОИ и останалата държавна администрация. Честа практика е търговете на администрации да се печелят от малки фирми, които нямат мрежа, като след това плащат на пощите за доставка на писмата.
Най-много нелоялна конкуренция има в хибридната поща, която представлява доставка на банкови и данъчни извлечения, като част от информацията се праща по електронен път. При нея пратките, около 40-50% от тези, които не се доставят срещу изобщо не пристигат или това се случва с голямо закъснение. Това са основно писмата за сметки на телекомуникационните оператори, на електроразпределителните дружества. Това е много сериозен проблем. Той може да се реши само от възложителя, който може да прекрати договора за изпълнение.

---

Визитка
Людмил Йосифов е председател на Асоциацията на българските куриерски оператори. Завършил е икономика на на съобщенията в Колежа по телекомуникации и пощи и счетоводство и контрол в УНСС. Работил е като началник на международния отдел „Разпространение на печата“, бил е експерт в Министерството на съобщенията и началник отдел „Регулиране“ към Комитета на пощите и далекосъобщенията. Бил е заместник-председател на дружеството „Български пощи и далекосъобщения“. От 1997 до 2000 г. е изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. От 2000 г. работи в частния пощенски сектор.