Хартмут Бунсен е президент на новосформираното представителство на Съюза на предприемачите на провинция Саксония (Германия) в София. В обединението членуват около 2000 малки и средни предприятия. Бунсен е президент и на едно от най-успешните предприятия в Германия, което се занимава с изграждането на панаири и панаирни щандове - Messeproekt GmbH. - Г-н Бунсен, с откриването на представителство на Съюза на предприемачите от Саксония в България вие проявихте интерес към нови проекти в областта на енергетиката и околната среда у нас. В кои насоки по-точно? - Със сигурност част от нашия бизнес ще се насочи към възобновяемите енергийни източници, промишлеността, биотехнологиите. Имаме много предприятия в тази област, които оперират в Саксония. А тук искаме да се опитаме да споделим нашето ноу-хау и да намерим партньори за нови проекти. - Какви са добрите примери? - Има фирми, които разработват, проучват нови парцели за строителство, и то с възможност да дадат информация на немските предприемачи къде могат да установят производствена база в България. Аз самият правя щандове за немски предприятия на Пловдивския панаир и се опитваме да намерим компании, с помощта на които да изградим щандове за наши предприятия тук. Защото разходите за транспорт, нощувки, постоянното пътуване стават прекалено скъпи за малките предприятия. Има огромно поле за развитие на съвместен бизнес, и то в областта на опазване на околната среда, изграждането на пречиствателни станции. В момента, в който намерим обща база и решим този проблем, ще може предприятията, които се занимават с ВиК например, чрез нашето представителство да се развият в България. - Какво привлича Съюза на предприемачите от провинция Саксония в България? - В България икономиката бележи динамичен растеж. Немският пазар в много области е вече наситен и поради това малките предприятия искат да излязат от тези рамки, за да се реализират на други пазари. Имаше време, в което едно предприятие с 10 души работници не може да реализира нищо извън Саксония, сега трябва да се търсят и нови партньорства. - В какви области могат да намерят българските фирми партньорства в Саксония? - Със сигурност в областта на машиностроенето. Има доста силни средни предприятия в провинция Саксония в този бранш, доставчици на големите автопроизводители и те вече се оглеждат къде биха могли да изнесат част от производството си. Те търсят пазари, които са с по-добри условия на заплащане на труда, с добре подготвен персонал, по-ниски данъци. Ние се опитваме първо да създадем точно тези контакти. - Колко малки и средни фирми от Саксония очаквате да проявят интерес да оперират на нашия пазар? - Смятам, че от 5 до 10% от нашите членове ще проявят интерес за бизнес в България. Ако догодина имаме 50 фирми, осъществили контакти у вас, ще сме доволни. Имам предвид не да печелят пари, а по-скоро да са установили връзки, да се върнат и да обмислят какво да правим заедно на този пазар. Другата година се надявам да ви кажа по-конкретни неща. - По-лесно ли е навлизането на нашия пазар, отколкото утвърждаването на немския? - За саксонските фирми интересното тук са по-ниските данъци, заплатите, системата. В Германия навсякъде липсват инженери и специализирани експерти. - Как ще ги намерите в България? - Ще наемаме стажанти, които да обучим в нашите предприятия, за да получат добро специализирано обучение в автомобилната промишленост, в занаятчийската област. Аз имам и дърводелска работилница с 50 души работници и 15 стажанти, но ми е все по-трудно да намеря още хора. - Това означава ли, че на българските ще се плаща по-малко? - Не, ще получат толкова, колкото получават и нашите. Трябват ни млади хора, не евтини млади хора, а млади хора, които са мотивирани. - Германия наскоро трябваше да връща неусвоени средства от европейските фондове. Какви са причините за това? - В Германия е много сложно за тези млади предприятия да достигат до такива фондове. Големите си имат и персонал, ноу-хау, имат цели отдели по информационни технологии и подготвени хора, които да пишат тези проекти. В едно предприятие от 10 души работна ръка ръководителят маркетинг, ръководителят на производството, счетоводителят трябва да попълват с километри дълги формуляри, за да му дадат и някой друг лев от европейската хазна. В Лайпциг сега работим по един пилотен проект за технологично насърчаване на средните и малки предприятия за развитието на иновативни продукти и за получаването на такива средства. Правителството на нашата провинция обеща да помогне. Бюрокрацията обаче е големият проблем в момента. - Очаквате ли да срещнете същите трудности и в България? - Не знам точно как е с вашата бюрокрация. Надявам се да не е толкова зле, колкото в Германия. Само моля, не я развивайте толкова бързо - по-добре развивайте предприятията си. Интервюто взе Рая Атанасова