Преди две години уважаваният финансист Херман Хузър предупреди, че кредитният крънч застрашава „бъдещето на страната“, припомня Ричард Тайлър. Тогава във Великобритания имаше 1000 млади технологични фирми, които все още не бяха постигнали търговски успех, но работеха в нови научно-технологични посоки и убедиха хора като Хузър да инвестират в тях. В началото обаче те харчеха пари, вместо да генерират. По онова време много компании за рисков капитал и дялови инвестиции хвърляха сили да съхранят портфейла си, а публичните пазари бяха затворени за дялови емисии, така че освобождаваха персонал и забавяха развитието си, за да спечелят време. Предприемачът Йън Лейн също бе разтревожен: „Те са на животоподдържащи системи. Някои ще оцелеят, но други ще изчезнат или ще бъдат погълнати. Няма да видим банкрути, а загуба на потенциал.“
На какви стратегии обаче заложиха мениджърите, за да оцелеят в следващите две години?
Accsys Technologies, които бяха патентовали механизъм за повишаване на устойчивостта на меката дървесина, изминаха пътя, очертан от Хузър и Лейн. През 2009 г. фирмата с операции във Великобритания и Холандия освобождава една трета от 150-те си служители и орязва разходите. И привлича нов главен изпълнителен директор – Пол Клег (по-големия брат на вицепремиера Ник Клег) – от инвестиционното банкиране. А то е важно за компания, която се нуждае бързо от доста пари.
Клег успява да убеди институционалните инвеститори да дадат на Accsys време. Той набира общо €51 млн. (£45 млн.) за две години, което не е шега работа предвид факта, че първите £24 млн., набрани от Accsys на AIM през октомври 2005 г., се стопяват твърде бързо.
За щастие, технологията е първокласна. Разликата в мениджмънта е, че Accsys вече знаят, че ще им е нужно повече време, за да постигнат планираната възвращаемост. Приходите идват от завода им за ацетилиране в Арнем, който произвежда дървесни продукти с марката Accoya, както и от лицензите. „Сега индустрията възприема новите продукти по-бавно“, казва Клег.
Рецесиите и дълговите кризи не са плодородна почва за новите технологии. Големите компании не са склонни да поемат рискове, а бързите и краткосрочни съкращения не помагат на иновациите. Клег признава: „Хората са по-резервирани и консервативни“. Един производител на врати и прозорци въвел Accoya през 2008 г., но едва тази година решил да премине изцяло на тях. Компанията Diamond Wood трябва да набере пари в Малайзия тази година, за да финансира строежа на завод за Accoya в Китай. В ход са и преговорите за лицензи с голяма европейска химическа компания.
Трудната среда принуждава Accsys да въвежда иновации в сфери, за които не е и мислила преди. Миналия месец компанията сключва джойнт венчър с Medite, един от най-големите производители на MDF (плочи от дървесни влакна със средна плътност) в Европа, на Timber Expo в Ковънтри. Двете компании успяват да въведат ацетилирането за MDF, създавайки нов устойчив продукт Tricoya. „Важно е, защото показва, че имаме базова технология. Можем да ацетилираме твърда дървесина и фибър, казва Клег. Заради пазарния натиск успяхме да представим Tricoya с две години по-рано. Икономическият стрес стимулира иновациите. Когато парите са малко, гледаш да ги харчиш разумно.“
Трудните условия учат и на търпение. Клег, който изминава пътя от инвестиционен банкер в Societe Generale до Accsys, казва: „В Ситито и в инвестиционните банки се работи много бързо. В по-малките компании човешкият фактор е много по-важен. Трябва да си търпелив. Не можеш просто така да следваш петгодишен план. Трябва да се съсредоточиш върху реалистичните стъпки и да действаш.“
Но стрелките на часовника не спират. „Трябва ни достатъчно време и ресурс заради интелектуалната собственост, казва той. Алтернативата е да фалираме и да продадем правата на конкуренти.“
Клег се оглежда и за нови инвеститори. Пазарната стойност на Accsys все още е £32 млн., компанията е листната на AIM и на Euronext и е далеч под онези £600 млн., на които беше оценена през 2007 г. Мениджърът трябва да напомня на инвеститорите за петгодишната визия, докато минава през ежедневните детайли по пътя към нея. Защото не иска Accsys да се нареди сред технологичните жертви, очаквани от Хузър и Лейн.