Калин Григоров, външен консултант-мениджър в Recycling Bulgaria: На България са необходими не повече от 6-7 завода за отпадъци
Визитка:
Калин Григоров е външен консултант-мениджър в Recycling Bulgaria. 12-годишния си опит в областта на технологичните решения за рециклиране придобива в Германия, където завършва средно и висше образование. В България работи по международни проекти от 4 години с партньори от водещи компании от Европа, САЩ и Азия. Recycling Bulgaria е проектирала завода за отпадъци във Варна и в момента го поддържа.
Господин Григоров, кои са икономически най-изгодните технологии за оползотворяване на отпадъците в Европа?
Преди 20-25 г. в Германия започва изгарянето на отпадъците без тяхното разделяне, което за тогавашните времена може би е било успешен вариант. Днес е осъзната ползата от извличане на ценните суровини от отпадъците. От десетина години насам все по-използвана и икономически обоснована е технологията за механично-биологичното третиране (МБТ). Идеята е да се извлече максимална полза от отпадъците, които подлежат на рециклиране, и само малко количество да се депонира. В зависимост от нуждите на региона към технологията може да се надгражда, да се добавят допълнителни съоръжения.
Минимумът, с който изпълняваме европейските изисквания за оползотворяване на отпадъците, е биологичната фракция да бъде компостирана, с което теглото й намалява. Ценните суровини, които ефективно могат да се извлекат, са около 10%. Т.нар. RDF – високо калоричната фракция (картон, хартия, пластмаси с примеси), е около 30-40%. Тя се използва за изгаряне като алтернативно гориво в ТЕЦ и някои циментови заводи. Биологичният отпадък е около 50% от общото количество на битовите отпадъци.
По какъв начин могат да се извлекат ползи именно от този най-масов отпадък?
Има няколко възможности биологичният отпадък да се превърне в полезна суровина. Едната е анаеробно третиране с цел извличане на биогаз, от който се произвежда електричество и топлина. При тази технология след анаеробното третиране следва процес на обработване в кислородна среда. Така отпадъкът намалява още и същевременно се неутрализират патогенни процеси. В този вид остатъкът от боклука се компостира. Има една по-прогресивна идея, която ние обсъждаме и за завода във Варна - след анаеробния процес, биологичният остатък да бъде изсушен и така да се превърне в алтернативно гориво. При изсушаване тази биологична фракция е с калорична стойност, равна на тази на кафявите въглища. Необходимо е само да се изчисти от инертни фракции като камъчета и стъкла. С реализирането на такава идея едва 3 - 5% от боклука биха отивали на депо.
Това количество, което се получава от биологичното сушене, съизмеримо ли е с това, което се получава като RDF гориво, кой е по-добрият подход?
RDF реално е със съвсем друг произход. Това са основно хартия, картони, текстил, всички видове пластмаси с примеси т.е. една висококалорична фракция, която поради това че е много замърсена и ситна, много трудно би се отделила за повторно рециклиране. Затова по технологични причини е по-разумно да се изгаря.
След сушене биологичната фракция и RDF горивото биха могли да се смесят в един и същи процес на изгаряне, но това е въпрос на решение. RDF e с много по-висока калорична стойност, отколкото биологично изсушеният материал - все едно да сравняваме кафяви и антрацитни въглища. Кой е по-добрият вариант, зависи от пазара.
Какво количество електроенергия може да бъде произведено като резултат от процеса на биологично сушене и от RDF горивото?
От биологичната фракция във Варна, която е около 50% от общия отпадък, при анаеробния процес могат да се произведат 1,5 MW/h електроенергия, отделно от порядъка на 1,8 MW топлина. Това е достатъчно за самозахранването на завода с електроенергия, а остатъкът може да се реализира в националната електрическа мрежа. Идеята за изгаряне на RDF е не толкова произвеждането на определено количество електроенергия, а по-скоро намаляване на количеството за депониране и заместване на горивата в циментови заводи и ТЕЦ-ове.
За завода в София също бе избрана МБТ технология с изгаряне на RDF гориво в „Топлофикация-София”? Ще участвате ли в обществената поръчка за изграждането на завода?
В София ще има два завода. В момента тече обществена поръчка за усвояване на биоразградимия материал, по която участваме. Тя е подновена, тъй като предишната, която спечелихме, по ред причини беше спряна. Избраната за София технология предполага чрез анаеробно третиране на биологичната част от материала да се извлече максималното количество енергия, а остатъкът да се компостира. По-голяма част от материала - 99%, който ще постъпва, ще бъде чиста зелена маса от градински центрове, общински фирми, които поддържат паркове и градини, което предполага едно добро качество на хумуса. Той може да бъде реализиран в търговската мрежа.
Колко завода за отпадъци са необходими на България?
В България има 6-7 града, които са с население над 200 000, и за тях реално си заслужава да има завод. Естествено, по-малко населените места също трябва да изпълняват европейските изисквания, но за тях са подходящи по-евтините съоръжения за рециклиране на отпадъците.
След изграждането заводите трябва да се управляват ефективно, за да се върне инвестицията, това няма ли да доведе до поскъпване на таксите за гражданите?
Когато една община изпълни изискванията на ЕС, тя получава възможност да спести от отчисленията, които ще плаща към регионалните екоинспекции. Колкото по-малко отпадъци депонира, толкова по-малко пари ще плаща за отчисления. Ако общината спазва всички стъпки, тя може дори изцяло да се освободи от тези отчисления. Това в крайна сметка няма да се отрази с увеличение на такса смет и дори напротив – така може да се постигне и по-ниска цена.
Инвестицията трябва да е направена така, че да се изплати в разумно кратък срок, и оттам нататък общината да започне да печели. Дори самата община да инвестира в такъв завод или инсталация рано или късно ще започне да печели. Най-малкото, всички рециклируеми отпадъци, които се отделят от битовия отпадък, могат да бъдат реализирани и да донесат приходи. Ако има производство на електричество от анаеробен процес и то се продава, това също ще донесе приходи. Транспортирането на отпадъка от една община в друга досега беше хаотичен, ненужен и скъп процес.
