Пино - от дърводелската работа до висшата мода
Франсоа Пино е един от най-богатите модни мениджъри в света и основен акционер в луксозната корпорация PPR. Според класация на списание „Форбс“ той се нарежда на 39-о място в света със своето състояние, което се равнява на 16,9 млрд. долара. Французинът е собственик и на аукционната къща Christie's и винарната Chateau Latour.
Розалия Банкова
Франсоа Пино е един от най-богатите модни мениджъри в света и основен акционер в луксозната корпорация PPR. Според класация на списание „Форбс“ той се нарежда на 39-о място в света със своето състояние, което се равнява на 16,9 млрд. долара. Французинът е собственик и на аукционната къща Christie's и винарната Chateau Latour.
Днешният милиардер всъщност започва кариерата си във фирмата за дървени материали на своя баща. Роден е на 21 август 1936 година в Кот-дю-Норд, Франция. Детството му не е никак лесно - баща му припечелвал малко и трудно свързвали двата края. Това наложило на малкия Франсоа доста отговорности от най-крехка възраст. Той трябвало да се оправя с всичко сам и предпочитал занимания, които да му носят изгода. Може би затова с много усилия едва завършва основно училище. Но и кариерата на работник не го привличала. През годините се е лутал между родното си градче и Париж, а междувременно успял да се скара с всичките си роднини. Житейските му несгоди го отвеждат дори в Алжир, където е може би най-тъмният период в миналото на милиардера. Според злите езици, Пино е продавал оръжие и наркотици, но единственото, което е факт и може да бъде доказано, е, че се завръща от Алжир с много пари.
През 1963 година открива своя собствена фирма за дърводелски материали „Сосиете Пино“, от която започва и наситената му с успехи кариера. Именно от този период датира приятелството му с Жак Ширак. През 1976-а Пино разубедил приятеля си да пътува с влак, който по-късно бил взривен от терористи. От този момент бъдещият президент на Френската република смятал, че дължи живота си на Франсоа, а бизнесът му с дървесина започнал да се разраства. Началото на модната му корпорация Pinault-Printemps-Redoute е поставена през 1994 година, а през 2005-а компанията се преименува на PPR. Второто P в наименованието е продадено през 2006 година на инвеститорска група. Днес модната корпорация обединява марки като Yves Saint Laurent, Balenciaga и Converse. Но перлата в короната е престижната Gucci.
Сделката на живота
Битката за прочутата италианска компания за мода е най-тежката в кариерата на мениджъра. Конкурент в надпреварата е най-голямата компания за луксозни стоки в света LVMH, а съревнованието е дори лично - между двамата най-богати мъже във Франция – Пино и Бернард Арно. Спорът приключва през септември 2001 година, когато LVMH скланя да продаде своя дял в Gucci на PPR по 94 долара на акция. Като част от споразумението PPR обещава да наддава за баланса на акциите в обръщение на борсата в по-късен етап. Това е изпълнено през юли 2004 година, когато Пино поема пълния контрол над компанията. Заради агресивното му поведение и тоталното уволняване на мениджъри много скоро го нарекли "октопода", а за групата му шеговито се говорело, че "търгува с всичко - от кламери до трактори". Когато научил това, Пино заявил на своите сътрудници: "Конкурентите ми или ще умрат сами, или ще ги изям".
Преди година корпорацията на модния мениджър успя да се пребори и за друга не по-малко популярна марка – германската Puma. В началото на април 2007 г. PPR обяви, че купува 25,1% от капитала на спортния гигант за 330 евро на акция. Общата сума на покупката се равнява на повече от 5,4 млрд. евро, или два пъти повече от годишния оборот на Puma. Производителят на спортни стоки е третият в света по големина след Nike и Adidas. Ден след покупката от Пино акциите на компанията във Франкфурт стигнаха рекордните 346 евро.
Изкуството – страст и бизнес
Сред най-големите страсти на създателя на PPR и основно негово хоби винаги е било изкуството. Пино притежава една от най-големите колекции от творби на съвременни художници. През 2006 година дори е обявен за най-влиятелната личност в света на модерното изкуство в класация на списание ArtReview. Личният му набор от произведения в момента е изложен в галерията Palazzo Grassi във Венеция. Милиардерът има няколко любими къщи - той разполага с вила в Сен Тропе, замък от ХVІІ век близо до Монфорт-Л'Амори и подслон в сградата на Barbizon на Лексингтън авеню в Ню Йорк. И въпреки всички тези луксозни домове колекцията му е изложена единствено в мраморния дворец Grassi във Венеция. Миналата година модният спец беше награден и със званието French Legion d'honneur.
Но освен успешен бизнесмен Пино се радва и на щастлив личен живот. От бившата си съпруга Мари Ивон той има четири деца, а в момента корпорацията му PPR е управлявана от най-големия им син Франсоа-Хенри Пино.
Макар че наследникът не е бил притискан да се заеме със семейния бизнес, качествата му на бизнес стратег са били подложени на щателна проверка.
След завършването на бизнес училище, той работи в няколко от отделите на компанията на баща си, като през 1997 година става президент на компанията FNAC, част от империята Пино. Но от рано модният мениджър подготвя тестове за своя син - сключва необичайно споразумение с група френски бизнес лидери, които от време на време се срещат с Франсоа-Хенри, за да установят дали той е способен бизнесмен. Проведеният експеримент оценява способностите на младия мъж като положителни и стъпало по стъпало той се изкачва до позицията изпълнителен директор на PPR.
„Баща ми прехвърли управлението на корпорацията, макар че беше само на 67 години и в отлично здраве. Деветдесет на сто от основателите на компании от този ранг не отстъпват позициите си. А татко ми се довери изцяло“, разказва Франсоа-Хенри.
Задачата на младият бизнесмен е оттук нататък бъдещето на фамилната империя да не се състои само в поглъщането на нови малки компании, а в навлизането и предлагането на нови стоки поне веднъж месечно. Този метод обаче не се опитва да имитира Zara и H&M, а има за задача актуализирането на предлагането според навиците и желанията на клиентите.
Пино-син смята, че луксозните стоки са всъщност една доста млада индустрия, чието международно развитие на пазара се е случвало постепенно през последните петнадесет години.