Валентин Георгиев София-Цюрих-София Какво е да влагаш всяка година по 6 млрд. долара в научни изследвания, технологии и развитие? Мащабна инвестиция като тази очевидно трудно се вмества в представите на българина за финансова мощ и стратегическо планиране. А това е сумата, която технологичният гигант IBM ежегодно „инжектира“ в развойната дейност на своите 8 изследователски лаборатории в света. Затова - още малко сравнения. Брутният вътрешен продукт /БВП/ на България за миналата година е 56.2 млрд. лв. Умножени по сегашния курс от 1.23 лева за 1 долар, въпросните 6 милиарда долара се равняват на 7.38 млрд. лева. Като процент от БВП това е малко над 13%, което означава, че една компания като IBM инвестира всяка година за наука и развитие 13 на сто от българския брутен продукт. В същото време страната ни може да си позволи да задели и вложи за научни цели скромните 77 млн. лв. от бюджета през настоящата 2008 година... Коментарът, както се казва, става излишен. На 24 и 25 юни т. г. изследователската лаборатория на IBM в Цюрих представи най-новите си разработки – тези, които са набелязани да направят поредния скок в технологичната революция през следващото десетилетие. Хитът са нанотехнологиите Мнозина специалисти са на мнение, че това ще бъдат иновативните продукти, които ще определят облика на 21-ви век. Нанотехнология е широкообхватен термин с приложения в много сфери на науката – биология, електроника, материали, медицина. Широко засяга научните изследвания в принципите и свойствата, възникващи на нанониво, т.е. нивото на атомите и молекулите. Те могат значително да се различават от по-големия мащаб, което е причината за поява на тази нова сфера на науката, обясняват специалистите. Нанотехнологиите позволяват създаването на по-добри продукти и услуги, които не само издигат качеството на живот на гражданите, но помагат и на околната среда. При това става дума за размери, по-малки от 1 микрометър. Затова и целта е създаването на устройства на такова ниво, съизмерими по големина с молекулите. Представката нано в думата нанотехнология означава “една милиардна”. Разбира се, като една милиардна от метъра, т.е. нанометър. Поради простата разлика в мащаба повечето от наноматериалите (полупроводници, метали и др.) притежават характерни физико-химични свойства, които са различни от тези на същите материали при традиционната им употреба. Точно тези различни свойства се използват в нанотехнологията за създаване на нови устройства, прибори, технологии, методи за диагностика и лечение. Всеобхватни като приложение Може би едно от най-полезните приложения на иновативните продукти ще бъде създаването на медицински нанороботи, които ще имат за цел да лекуват хората от различни нелечими в момента болести, като рак например, обясняват специалистите от IBM. Това ще е възможно, защото тези малки машинки, инжектирани в човешкото тяло, с лекота ще могат да унищожават бързо и точно раковите клетки, да регенерират увредени клетки, тъкани, органи и т.н. Нанотехнологиите могат да бъдат приложени и за редица други цели, като например за създаването на така наречените нанотръби, които в кристална форма могат да заместят дори най-здравите метали, използвани в момента. Това е възможно, защото те предлагат до над 100 пъти по-голяма здравина от стоманата, но са с 4 пъти по-малко тегло. По този начин в бъдеще те могат да се превърнат в основен материал, използван при създаването на супернадеждни коли, самолети, совалки и какви ли не още уреди и машини. Друго полезно приложение е възможността за почистване на околната среда от всякакъв вид отпадъци. Пречистването на водата например, базирано върху нанотехнологиите, може да премахне химикали, бактерии, вируси и други опасни материали от водата доста по-ефикасно в сравнение с конвенционалните методи, категорични са специалистите. Партньорство с техническия институт За по-всеобхватно осъществяване на своите научни цели IBM обяви, че тия дни е подписала договор с Швейцарския федерален институт по технологии в Цюрих /ETH/. Стратегическото партньорство е за изграждането и съвместното ползване на нова модерна лаборатория, в която ще бъдат вложени 90 млн. долара от IT гиганта. Компанията и институтът всъщност имат дълга традиция в научното коопериране. Достатъчно е да споменем, че в момента в ETH работят 45 изследователски групи от студенти и научни кадри в областта на микро- и нанотехнологиите. Затова новият договор е само поредната стъпка за задълбочаване на отношенията, уточниха на съвместна международна пресконференция в Цюрих президентът на ETH проф. Ралф Айхлер и Джон Кели, старши вицепрезидент и директор на IBM Research. Двамата подчертаха, че за първи път бизнесът и академичната общност в Швейцария всъщност не само делят обща инфраструктура, но и я създават с общи усилия. По план изграждането на новата лаборатория за нанотехнологии трябва да бъде завършена през пролетта на 2011 г. В нея общата разгърната площ на етаж е 6000 кв. м.