Радха Рамбарос е родена през 1974 г. в Холандия. Учила е международни отношения и международни връзки. През 1995 г. започва де работи за Международната търговска камара, а впоследствие - за консултантските компании „Артур Андерсън“ и „Ърнс енд Янг“. Сега управлява холандския офис на „Инеум консултинг“. Радха Рамбарос бе гост на Третата конференция „Пари за земеделие и туризъм“, организирана от Националния борд по туризъм, която се проведе в Пловдив. - Госпожо Рамбарос, каква е дейността на компанията „Инеум консултинг“, чийто офис в Амстердам управлявате? - Основната ни дейност е стратегическото бизнес консултиране и управлението на проекти. Специално моята работа е фокусирана върху получаването на грантове и финансова помощ. Работим тясно с бизнес сектора и с неправителствени организации в сферата на човешките ресурси, околната среда, научната и развойната дейност, регионалното развитие и др. Аз съм специалист по европейски структурни фондове и в частност – европейски социален фонд, който е насочен към обучение. - Нека се фокусираме върху тематиката на конференцията „Пари за земеделие и туризъм“. Споменахте, че освен кандидатстване за средства от еврофондовете, предназначени за България, може да се кандидатства и директно в Брюксел за пари по европейските програми. Кой от вариантите препоръчвате? - Смятам, че е хубаво първо да се натрупа опит, използвайки националните структурни фондове. Ако се опираме на опита на други страни, които вече са изминали този път, като Испания, Гърция, Италия, Чехия и др., трябва да отбележа, че всички те започнаха с кандидатстване за парите, които са достъпни на национално ниво. Това им позволи да натрупат опит. Когато вече си попълвал апликационна форма и си кандидатствал, когато си получил грант, след това се налага да управляваш проекта си така, че реално да получиш парите. Защото фактът, че веднъж си спечелил един проект, не означава, че си взел парите по него. - Означава ли това, че българските предприемачи на този етап няма да имат възможност, шанс и не им е позволено директно да предлагат свои проекти в Брюксел? - Не, не е така. Напротив, те могат да кандидатстват в Брюксел, но трябва да имат предвид, че от тях се изисква да притежават известно ниво на иновативност, осигурени европейски партньори, особено за по-големите инвестиции и т.н. Има безспорно много и прекрасни възможности за директни грантове за българските фирми като например програмата „Лайф плюс“ за екологията, „Еко иновейшън“, за устойчиво развитие, за конкурентност на ЕК и т.н. - А какъв е Вашият коментар по отношение на спрените пари за България по предприсъединителни програми, като например някои от мерките по САПАРД? Има ли опасност да бъдат одобрени проекти, при които има наличие на конфликт на интереси и при финансирането с пари от структурните фондове? - Това, разбира се, са две различни програми и трябва да се разглеждат независимо и разделено една от друга. Лошото е, че когато Европейската комисия види веднъж, че в някоя страна се появи проблем, оттам ще бъдат по-критични, когато следят изпълнението на следващи програми. Това е съвсем логично и затова нещата трябва така да се прецизират, че да се случват по правилния начин занапред. Всичко това съвсем не означава, че сега България е изгубила шанса си да вземе парите от структурните фондове, но този път трябва да го направи добре... - Какъв трябва да бъде контролът по разходването на средствата в това отношение? Трябва ли например неправителственият сектор да участва в него? - Има специални структури и правила, които са предварително заложени за това. Контролът, който упражняват държавните структури, след това подлежи на нов контрол от страна на одитори. В крайна сметка именно одиторът има последната дума за това дали даден разход е правилно направен или не. Важно е да се отбележи в тази връзка, че властите трябва да бъдат контролирани от независим одитор. Той не трябва да има каквито и да е връзки с правителството и администрацията. Законодателството в това отношение е много стриктно. Например във Франция е имало проблеми, да не говорим за скандала с „Енрон“, след който изискванията към одиторите станаха много по-големи. - Какво бихте казали за България? Какви ниши според Вас стоят незаети и чакат своите проекти? - От това, което чух и видях, се убедих, че у вас има много хубави продукти, много интересни дейности, свързани с програмите, отпускащи финансиране. Главните проблеми и предизвикателства пред вас сега са тези прекрасни идеи да бъдат формулирани в проектни идеи, за които да се осигури съответното съфинансиране, и така те да получат зелена улица за развитие. Интервюто взе Валентин Георгиев