Стефан Бумов, директор на „Софика груп“: Залагаме на нова индустрия с работна ръка под наем
- Г-н Бумов, аутсорсингът на бизнес процеси е сравнително нова дейност у нас. Разкажете за нея.
- Аутсорсингът на бизнес процеси е много модерна индустрия, която се задава на хоризонта. Все по-често фирмите решават да делегират неосновни за бизнеса си дейности на външни компании.
От малко повече от година Стефан Бумов е генерален директор на българската фирма за т.нар. аутсорсинг на бизнес дейности „Софика“. Компанията представи страната ни на завършилата преди дни Седма годишна конференция на пазарните анализатори Gartner, която събра над 700 участници в Лондон. „Софика“ продава бизнес процеси на фирми като „Мобилтел“, Generali, Stream International, C3i, Unicredit Bulbank, Eurobank EFG и ДСК Банк.
Бумов е работил над 10 години за „Хюлет-Пакард“, където се е занимавал с търговската стратегия на компанията за Източна Европа, Близкия изток и Африка. В ранните години на кариерата си е разработвал софтуер за хотелски резервационни системи и лотарийни игри.
Стефан Бумов е роден през 1969 г. Завършил е Математическата гимназия в София. Има диплома по компютърни технологии от Техническия университет. Специализирал е в областта на изкуствения интелект и монтажните операции.
- Г-н Бумов, аутсорсингът на бизнес процеси е сравнително нова дейност у нас. Разкажете за нея.
- Аутсорсингът на бизнес процеси е много модерна индустрия, която се задава на хоризонта. Все по-често фирмите решават да делегират неосновни за бизнеса си дейности на външни компании. Пример за такива процеси са финансовата и административната дейност, поддръжката на информационни технологии, маркетинг кампаниите, обслужването на клиенти по телефона. Изобщо това може да е всяка дейност, която не е генерална за компанията.
- Не излиза ли скъпо?
- Напротив, намалява вътрешните разходи на компанията и това е основната причина сравнително новият бизнес да процъфтява. По данни на Gartner пазарът на изнасяне на бизнес процеси са равнява на $160 млрд. през тази година, а до 5 години ще скочи с 50 на сто. Това ни дава самочувствието, че работим в правилната посока, и тази индустрия ще има поле за развитие и в България.
- Какви са впечатленията ви от конференцията в Лондон?
- „Софика“ беше единствената българска компания там. Срещата беше много полезна, защото се срещнаха всички страни на бизнеса - глобални финансови, телекомуникационни и фармацевтични компании като Zurich Insurance Company, Deutsche Telekom, Novartis, AstraZeneca, пионерите в аутсорсинга като индийските Infosys и Tata Consulting. Изобщо над 700 участници от повече от 30 държави. Забелязах няколко тенденции и всички те са в полза на България.
- А именно?
Преди всичко европейските компании искат да сключват договори с неиндийски фирми. Американските компании са основният работодател на индийските аутсорсинг екипи, които се справят с изискването за английскоговорящ персонал. Но щам стане въпрос за немски, френски, те не могат да се справят. А ние имаме този потенциал, най-малкото защото сме част от Европа.
- В Полша също много хора говорят немски и френски.
- Да, и затова Полша, Чехия и Словакия обраха първата аутсорсинг вълна, но сега идва времето на България и Румъния като икономически по-изгодни. Има тенденция договорите за изнасяне навън на бизнес процеси да са за все по-кратък период, което е добре. Така ще имаме възможност по-скоро да получим част от проектите на Полша и Чехия например.
Сключването на такъв договор е малко като женитба, а подготовката е по-дълга от годеж – може да бъде от 6 месеца до 3 години. Изпипва се всеки детайл от договора, за да може при евентуална преждевременна раздяла и двете страни да са максимално защитени и да бъде коректно. Сега е много модерно на Запад за юристите да специализират в аусорсинг контракти, защото въпреки че само 1% от споразуменията отиват в съда, близо 20 на сто са обект на сериозни диспути след сключването им.
Доскоро споразуменията бяха стандартно за по 10-15 г., но сега се забелязва скъсяване на 5-7 години. България трябва да се опита да се позиционира в тази ниша на глобално ниво. Ето, „Хюлет-Пакард“ и IBM вече изнесоха част от обслужването си в центрове у нас. В момента доставянето на услуги извън държавата на потребителя е факт в 15 на сто от случаите. По прогноза обаче процентът ще се вдигне до 25 в следващите няколко години. А следователно ще има и все повече работа за фирми като „Софика“. Ние успяхме да надскочим нивото на работа на ишлеме и в това е тайната на успеха ни. Трябва да си истински свързан с клиента, не просто да правиш нещо като за чужд човек. А да му помогнеш да оптимизира дейността, да спомогнеш да генерира повече печалба. Не просто да вършиш нещо, без да те е грижа дали е свършено по най-добрия начин, а да можеш да гарантираш качеството на процеса. Мисля, че този стремеж ни откроява и накара „Хюлет-Пакар“, “Кока-Кола” и ДСК да се доверят.
- Какво точно правите за тях?
- Продажбата на бизнес процес е изключително специфична. Може две компании да ползват една услуга, но тя ще изглежда различно, защото е съобразена с конкретните им нужди. Това налага да провеждаме специално обучение на служителите си поотделно за всеки клиент.
Например, ако един обучен човек, който извършва събиране на вземания по телефона от името на някоя банка, напусне и на негово място се назначи „новобранец“, това рязко се отразява на процента на успеваемост в края на месеца.
Често хората, които звънят по телефона да уреждат срещи за представяне на продукт, стават толкова добри, че извършват истинска продажба. Така един наш човек продаде 2 джипа с един телефонен разговор, въпреки че от него се искаше само да уреди среща за представяне на автомобилите.
- Българските компании как гледат на аутсорсинг индустрията на бизнес процеси?
- Като че ли са малко консервативни. Международните компании са осъзнали нуждата от изнасяне отдавна, но на българските им предстои. Нашите компании от всички индустрии все повече ще усещат конкуренцията в глобален план и ще им се наложи да следват успешните бизнес практики на западните си колеги – а те изнасят част от дейностите си вън от компанията.
- Има ли проблеми, характерни за вашата бизнес ниша?
- Първото, с което се сблъскваме, е недостигът на кадри. Това е световен проблем и България не е частен случай. Държавата не трябва да се опитва да промотира бизнеса - това е работа на самия бизнес. Тя трябва да се погрижи излизащите от училище да имат знания, които да могат да бъдат надграждани. Ако се разходите по центъра и обърнете внимание на работещите хора, ще видите, че има доста млади. За съжаление обаче голяма част от тях имат фундаментални пропуски в образованието, които просто няма как да бъдат запълнени, камо ли надграждани. Нямам визия как ще се борим с това нещо, но проблемът е сериозен.
- Колко хора работят при вас?
- Миналата година по това време имахме 40-50 човека, сега вече са около 200. До края на годината планираме да сме между 300 и 400 души. Подготвяме разширяване освен откъм персонал и по брой предлагани услуги и клиенти.
- Към кои клиенти ще се насочите?
- Компании, основно от хайтек и телеком индустрията, банки и застрахователни дружества, както и фирмите за продажба от щанд - т.нар. ритейл сектор.
Въпросите зададе Ива Валериева
Три цвята: синьо
Аз... имам дъщеря на 2 месеца. Напоследък тя прави живота ми интензивен и го изпълва с предизвикателства, но се научих на всичко. Само с храненето не мога да се справя, понеже е още много малка. Така раздава усмивки сутрин, че дори и да не съм спал цяла нощ, забравям умората.
Свободното ми време... е разпределено между семейството, приятелите и спорта.
От 30 години... карам ски, играя и тенис. Но ветроходните спортове, гмуркането и каякът ми доставят огромно удоволствие. Вече нямам време за много занимания – например яхтингът иска да си на морето. Е, в краен случай и синята вода на язовир „Искър“ върши работа.
Синьото... е любимият ми цвят. Не знам дали по аналогия с морето и водните спортове, но в гардероба ми има най-много сини дрехи. Нямам обяснение как става, но като отида да си купувам нова дреха, гледам- струвам, а като се върна вкъщи – пак синьо.
Градът... ме натоварва много. Затова всяка свободна минута гледаме да излезем от него.