Елиана Митова В събота ще вали. Значи, отиваме при динозаврите! Така се договарят в края на учебните занятия в петък следобед лондонските тийнейджъри. В дъждовната съботна сутрин стълпотворение от деца се изсипва пред внушителната сграда на Природонаучния музей недалече от Хайд парк. Всички отиват при Дипи, огромния динозавър, който ги посреща на партерния етаж на музея. Маститото чудовище е кръстено Диплодок и обитава просторното, подобно на концертна зала фоайе повече от 100 години. Дипи, естествено, е само скелет, умело закрепен върху постамента. Посетителят неизбежно се пита:„Истински ли са костите и къде са намерени?”. Костите на Дипи са отливка от три различни скелета, намерени в щата Уайоминг в САЩ. Шотландецът Андрю Карнеги, милиардер и собственик на частен музей, заръчва отливките и ги подарява на английския крал Едуард VII. Монархът нарежда да бъдат сглобени и експонирани на място, достъпно за всички поданици на короната. Самият Карнеги, влюбен в естествената история, три години от живота си се мотае около скелета на Дипи, за да се убеди, че за динозавъра се грижат добре и го моделират по правилата. Три поколения англичани са израснали с Дипи – дядовци и баби водят внуците си да видят чудовището, след години поотрасналите деца правят същото. През 1993 г. Дипи бе подложен на козметичен ремонт – екип от специалисти го почисти основно и му повдигна опашката, която застрашително се смъкваше надолу. Дипи обаче е само началната точка от пътешествието в древността. След като се фотографират със скелета, хлапетата тръгват по виеща се стълба, която ги отвежда при дромеозаврите, дето въртят глави и ръмжат! Бронтозавърчетата пък бият опашки и кокорят очи! На финала някакво малко влечуго, с размерите на котарак, уж спи, а отвреме навреме диша и протяга лапичка! Тук хлапетата цвърчат от удоволствие: Виж го, събуди се! Така дъждовният уикенд на лондонските тийнейджъри се превръща в приятно и полезно занимание, при това – абсолютно безплатно. Дипи е скъпо удоволствие, за което плаща държавата. Но ползата от него е огромна. Тук най-авторитетните лондонски колежи провеждат уроците си по естествена история, а учени от цял свят идват, за да видят с очите си динозавър в естествен размер. Подобен уикенд лондонските тийнейджъри могат да изкарат и в Британския музей, събрал безценни съкровища от целия свят, и в Националната галерия. А ако случайно лондонското слънце надвие дъжда, да прекарат чудесна събота на Гринуич. В Кралската обсерватория, без да платят дори пени, децата виждат с очите си що е Западно и Източно полукълбо – и дори стъпват едновременно в двете полусфери на планетата Земя, обкрачвайки Гринуичкия меридиан. Уроците по британска история пък са далеч по-занимателни в Уестминстърското абатство, отколкото в училищните сгради. Под строй тийнейджърите влизат в мрачната религиозна обител, за да чуят лекция за Дарвин, Нютон или Гладстон пред гробовете на тия велики мъже. Подрастващите в Лондон спортуват. Образователната система, наложена в учебните заведения на Нейно Величество, задължително изисква поне 6 часа активно движение през седмицата. Редом с традиционните училищни спортове – футбол, баскетбол, волейбол и плуване, лондонските тийнейджъри са луднали по велосипедите. Хайд парк през уикенда е пълен с невръстни колоездачи. А велосипедните алеи са зона табу за леките коли и градския транспорт. „Тук нямате право да паркирате вашите велосипеди. Ако го направите, ще ви ги отнемем”, четем табели, монтирани на оградите на частни имоти и държавни институции. И никой не нарушава правилата! 15-16-годишни тийнейджъри послушно извървяват километри, за да паркират возилата си точно на определените за тази цел места! А те са удобни и достъпни – два парапета оформят площадката, където всеки застопорява возилото си, без да се бои, че може да му го откраднат. Защото на трийсетина метра от стоянката симпатично боби (лондонският полицай) зорко наблюдава терена и следи кой кога влиза и потегля. Лондонските тийнейджъри не свалят ученическите униформи дори когато са извън класните стаи. Въпрос на чест е да се покажеш в обществото с отличителните знаци на колежа, където те обучават. Момчета движат с тъмни панталони и строги сака, задължително с бяла или светлосива риза. Момичетата – поли с класическа кройка, блейзъри и удобни блузи. 7-8-годишните хлапета гордо демонстрират униформени дрехи в червено, синьо, жълто и тъмнозелено. И макар че Лондон е градът, където всички врати се отварят лесно с Please, за тийнейджърите е в сила строго „табу“ на няколко места: нощните заведения в Сохо, обикновените кръчми, театрите, където представленията започват след 21.00 часа. Ако родители решат да изпият чаша бира в кръчмата на Шерлок Холмс в събота вечер заедно с невръстния си син, на вратата ги спира любезен сервитьор или барман: „С момчето не може. Оставете го вкъщи и заповядайте!“ След всичко това едва ли е нужно да обясняваме, защо Англия е страната с най-висока успеваемост на учениците във всички нива.