Парми Олсън, Лондон Ако сте си мислили, че работният ви ден е дълг, само погледнете 39-годишния Ли от Южна Корея. Той е държавен служител в Министерството на селското стопанство и риболова и всеки ден става в 5,30 ч., облича се и пътува в продължение на два часа до Сеул, където започва работа от 8,30 ч. Ли прекарва по-голямата част от деня си пред компютъра и обикновено приключва в 21,00 ч., а понякога и по-късно. Докато се добере до дома си, са му останали сили единствено да си вземе душ и да се тръшне изтощен на леглото. Ли разполага само с четири часа сън преди цялата процедура да започне наново. Сценарият се повтаря шест дни в седмицата през почти цялата година, понеже той има право само на три дни отпуска. Правилно прочетохте – три дни. Споменахме ли, че освен това Ли има жена и три непълнолетни деца? „Виждам децата си в почивния си ден, а в делничните ми се събират общо 10-15 минути за това“, казва той. После обаче се сеща, че обикновено дори в свободния му ден го викат в офиса. На Ли понякога му се налага да спи в Министерството и тогава използва за легло работното си бюро. Може би той ви изглежда като работохолик, който трябва да си изясни приоритетите. Само че натовареността му е напълно обичайна за Южна Корея, където средностатистическият служител работи по 2357 часа годишно. Това прави по шест часа и половина всеки божи ден през целия им живот. Според класацията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2008 г. от всички членки на ОИСР южнокорейците работят най-много часове средно през годината. Трудолюбивите граждани на Южна Корея не са единствени по рода си. На второ място се нареждат гърците с 2052 часа средно на година. Непосредствено след Гърция е трио от източноевропейски страни – Чехия, Унгария и Полша. САЩ също са над средните стойности за 32-те държави от ОИСР и се класират на 9-о място със средно за годината 1797 отработени часове. Сред страните, известни с кратката си работна седмица, е Франция, където тя непрестанно се променя и на този етап е 35 часа. Французите обаче не са най-пестеливите работници в ОИСР. В дъното на класацията за трудолюбие са приветливите холандци, които работят средно по 1391 часа в годината, а малко преди тях са норвежците и германците. „В някои страни като Обединеното кралство например (20-о място) работната седмица е относително дълга“, казва Паскал Мариана, анализатор на заетостта към ОИСР. Само че определената по закон отпуска във Великобритания е 20 дни, което е повече, отколкото в САЩ например, където служителите получават 10 дни ваканция всяка година. Французите разполагат с годишен отпуск от пет седмици. Гърция и Италия също са високо в класацията (съответно на 2-ро и 8-о място) заради големия брой самонаети лица в тези страни. Мексико е на 7-о място по същата причина, но и заради броя хора в т.нар неофициална заетост. По данни на Международната организация на труда в световен мащаб по-малко от половината работещи хора се радват на сигурността, която носи редовната заплата. Разликата между отделните страни идва и от правителствените политики и в частност данъчното облагане. ОИСР констатира, че едно увеличение на пределната данъчна ставка, т.е. дължимите данъци за всеки допълнително спечелен долар или евро, може да се отрази негативно на средно отработваните часове. Този ефект обикновено се усеща най-вече от жените, които често са вторите работещи в домакинствата. Какво да кажем за разминаването между Европа и САЩ? Веднъж то провокира Юрген Елмесков, главният икономист на ОИСР да запита дали европейците са мързеливи, или американците луди. Отговорът не е еднозначен. През 70-те години европейците работеха повече от американските си колеги и едва в средата на 80-те г. САЩ започнаха да вземат преднина. Работните часове и в двата региона започнаха да се поуспокояват след 60-те г. В Европа обаче те паднаха много по-рязко – с 23% до сегашните 1625 часа, докато в САЩ за същия период редуцирането е с едва 3%. По данни на ОИСР сред най-драматичните спадове на работните часове са тези в Ирландия, Португалия, Люксембург и Франция. Колкото до Южна Корея, противоположната крайност, нещата постепенно се движат към нормалните за ОИСР равнища, след като през 2004 г. корейското правителство въведе петдневната работна седмица за училища и компании с над 1000 служители. Културата на трудолюбието обаче е толкова силно вкоренена, че промяната върви бавно. „Идентичността на корееца е тясно свързана с длъжността, която заема“, казва Майкъл Брийн, автор на книгата „Корейците“ (The Koreans). Той обяснява, че дори извън работното място корейците често се обръщат един към друг с „офис мениджър Ким“ например или пък „счетоводител Парк“. Отличниците 1.Южна Корея работни часове: 2357 (по данни на ОИСР) полагаем отпуск по закон: 10 дни национални празници: 11 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $24 600 2.Гърция работни часове: 2052 полагаем отпуск по закон: 20 дни национални празници: 12 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $30 500 3.Чехия работни часове: 1997 полагаем отпуск по закон: 20 дни национални празници: 12 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $24 400 4.Унгария работни часове: 1989 полагаем отпуск по закон: 20 дни (30 за всички над 45 години) национални празници: 10 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $19 500 5.Полша работни часове: 1985 полагаем отпуск по закон: 20 дни (26 след натрупването на 10 години трудов стаж) национални празници: 12 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $16 200 6.Турция работни часове: 1918 полагаем отпуск по закон: 14 до 26 дни национални празници: 7 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $9400 7.Мексико работни часове: 1883 полагаем отпуск по закон: 8 до 16 дни национални празници: 14 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $12 500 8.Италия работни часове: 1800 полагаем отпуск по закон: 20 до 32 дни национални празници: 12 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $31 000 9.САЩ работни часове: 1797 полагаем отпуск по закон: 10 дни (работодателите не са задължени по закон да пускат служителите си в отпуск или да почитат националните празници, така че около 25% от всички работещи не получават никакво свободно време) национални празници: 8 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $46 000 10. Исландия работни часове: 1794 полагаем отпуск по закон: 24 дни национални празници: 12 брутен вътрешен продукт на глава от населението: $39 400