Красимир Пунчев е управляващ съдружник в компанията за сградна автоматизация и резервно непрекъсваемо електрозахранване „Ню Систем“, част от холдинговото дружество ВМ Финанс Груп. Фирмата е реализирала решения за „Шнайдер“, „Софарма“, „МС Фарма“, БТК, Юнионбанк, хотелите „Радисън“ и „Метрополитан“, болница „Токуда“, супермаркети „Хит“, търговските комплекси „Кореком-Принцес“ и „Сити център София“, както и Бизнес парк – София. - Г-н Пунчев, как се отразяват на пазара у нас влезлите от началото на годината евронорми за класификацията на сгради и енергийна ефективност? - През 2009 г. всяка нова постройка ще трябва да отговаря на набор от изисквания за автоматичен контрол. Нормативната база у нас вече е факт и е най-строга от всички европейски държави. България например е заявила пред ЕС, че до 2012 г. всички сгради, включително жилищните, ще бъдат обследвани за енергийна ефективност. Техническа комисия направи класификация на постройките в зависимост от класа енергийна ефективност от най-добрия, който е A, до най-ниския F. В нормативната база се казва, че клас D, който е с нула автоматизация, е „неприемлив“. В законите и наредбите към тях, които са около 1000 страници, е описан даже начинът за реализация на климатизацията, а не просто, че трябва да я има. А досега изборът на конкретна технология зависеше само от желанията на собственика. Друга новост е, че системите за мерене стават част от системите за сградна автоматизация. Не е достатъчно да покажеш някаква скица или план и да кажеш „аз имам енергоспестяваща сграда от най-висок клас“. Трябва да се докаже, че автоматизацията е достигнала целта си на практика. - Най-общо какво представлява една система за автоматизация? - Става дума за компютърна система, която автоматизира отоплението, осветлението, вентилацията и контрола на безопасността и достъпа. Тук влиза и задължителното пожароизвестяване. Но вече няма копчета и “врътки” по стените за управление на системите. Образно казано, регулирането става чрез колелцето на мишката. Човек дори включва и изключва всичко през интернет. - Кои сгради подлежат на проверка – само новите или и старите? - Подходът е различен, но ще се изследват и двата типа. Докато за новите постройки мерките влизат веднага, за старите това ще става на три етапа. Ще се започне с държавния и общинския сграден фонд, заедно с енергоемките предприятия, после идва ред на средните и малките предприятия и накрая – на жилищата. При новите сгради е много по-лесно. Там още от планирането на постройката се залага автоматизацията за желания клас. Има и регулация на “изхода” – без технически паспорт сградите няма да могат да се узаконят. - Кой издава документа? - Техническият паспорт се издава от фирмите за строителен надзор. Комисията за енергийна ефективност пък е лицензирала фирми, които да обследват съществуващите сгради и да им дават препоръки. Това са фирмите за енергийна ефективност. Въпреки че в момента има видим бум на строителството, новите постройки са нищо в сравнение със съществуващия сграден фонд. - Лесно ли е да се подобри енергийната ефективност на сградите? - Първо ограничаваме загубите на енергия, след това се концентрираме върху начините на получаване и количеството – дали все още са ни необходими старите киловати. Третата стъпка е инвестиция в автоматизация – тоест как можем да постигнем комфорт на максимално ниска цена. Но преди всичко трябва да се премахнат директните загуби – да се оправят дограмите и изолацията. Ако се ползват котли, трябва да се види дали няма да излезе много по-евтино с газ. Най-скъпият вариант е нафтовата горелка, а най-евтиният – въглищата. - А как ще се постигне каквото и да е ниво на автоматизация в стари кооперации, където част от хората не могат да си го позволят? - Трябва първо да се реши проблемът с етажната собственост, но когато законът влезе в действие, би трябвало да е по-просто. Тогава, ако в сградата живеят хора, които не могат да си позволят инвестицията, това ще бъде решено с помощта на държавата и еврофондове за енергийна ефективност. - Кой енергиен клас е предпочитаният за бизнес сгради? - Всички казват, че искат най-високия. - Не е ли прекалено скъпо, или разходите косвено се намаляват? - Сградите, построени преди 2005 г., които имат клас В, не плащат данък сгради 5 години. За клас А периодът е 10 години. За новите сгради няма подобни данъчни облекчения, но възвращаемостта на най-високия клас е най-голяма. В него разходите се намаляват с 30-40%. Най-дългият срок за изплащане на инвестицията е 5 г., но обикновено става по-бързо. Колкото и да стават по-умни и следователно по-скъпи системите, те са в крайна сметка по-изгодни, защото стават все по-енергоспестяващи, а токът – все по-скъп. - Какво е положението в България? - Ние сме номер 1 по разхищение на енергия. Нехаем и успяваме с най-малко консумация на човек да правим най-големи разходи. Европеецът ползва 2 цяло и нещо мегавата на година, ние само 1. Досега не сме приемали никакви мерки, за да ни е евтино. А цената на енергията само се качва. - За вредните въглеродни емисии се говори от половин век, кое провокира тези радикални мерки в европейски мащаб? - Тази година комисията към ООН за наблюдение на климата направи компютърна симулация и доказа глобалното затопляне. Резултатите от симулацията бяха катастрофални - през 2100 г. максимална температура в Париж 48 градуса, а минимална минус 35. Това е характерна амплитуда за пустиня... Стратегията за намаляване на разходите на енергопотреблението на еврониво е с референтна година 1990-а, като 20% намаление на въглеродните емисии трябва да се постигне до 2020 г. - Толкова ли е силна връзката между глобалното затопляне и сградната автоматизация? - Много изненадващо за всички резултатите показаха, че най-големият замърсител с 40% участие са сградите. Колите, изобщо транспортът, са с дял около 10%. - Като говорим за жега, кое e най-доброто решение за хладно лято у нас? - Охладителният таван, при него няма духане. Работи на базата на хладилен агент, който циркулира в серпентин, вграден в самия таван. И тъй като студеният въздух е по-тежък от топлия, той “пада” по естествен начин надолу. - Над какво работите в момента? - Довършваме един голям център за цифрови данни, паралелно с два мола. В момента в столицата има проекти за 1,5 млн. кв. м нови молове и бизнес сгради. - Кои са най-големите? - Търговският център "Хермес парк" близо до бул. "Цариградско шосе" е над 200 хил. квадрата, центърът до пазара „Ситняково“ ще е със сходна площ. Само за сравнение - МОЛ Sofia е 80 хил. кв. м. У нас тепърва почват да се строят молове. Двата съществуващи в столицата са малки – те са на минимума да се нарича постройката МОЛ. В Истанбул, който е горе-долу с големината на цяла България, сега се изграждат 17 мола паралелно. Мисля, че ние ще ги надминем. Интервюто взе Ива Валериева