Пламен Ангелов Доайенът на неостаряващата мода - 2CV, навършва 60 години, а капиталът му от симпатии след толкова поколения винаги е все така безценен. Тези, които го познават, или онези, които го преоткриват, се вдъхновяват от щедрите му форми и неговите ретро очи. Добродушието на малкия Citroen продължава и днес да вълнува по пътищата на света. Всъщност дори и след десетки години ще го забележите на някое кръстовище и веднага ще се обърнете към автомобила, останал завинаги с младежки дух. Концепцията му е икономична и семпла, съчетала за времето си последните технологични постижения. 2CV извършва революция не само в автомобилната индустрия, но и в обществения живот, като лансира на пазара икономичен, достъпен и поливалентен автомобил. Френски инженери на възраст между 30 и 40 години по онова време са били водени от волята към иновации, за да създадат авангарден и емблематичен за епохата модел, наречен 2CV. Жените никога не са крили слабостта си към 2CV - техния неотменим символ на еманципацията в исторически план. Особено това чувство е силно изразено през 60-те години, когато французойката иска свобода на всяка цена, а колата е един от тези атрибути. “Това не е просто кола, това е начин на живот”, беше често срещаният популярен надпис върху капака на багажника на легендарния автомобил. И никак не е случайно, че през април 1976 г. Citroen лансира лимитираната серия 2 CV Spot (произведени са само 1800 екземпляра), за да продължат логично такива култови серии като двуцветния 2CV Charleston от октомври 1980 г. или 2 CV Dolly през март 1985. Едно CV, 2 CV Възраст: 60 години Месторождение (я): Проектантското бюро на Citroen, намиращо се по онова време в Париж, изследователският център Ла Ферте-Видам и фабриката в Льовалоа, разрушена през 1988 г. Родствени белези: Двуцилиндров двигател с въздушно охлаждане с работен обем 375 куб. см, постигащ максимална скорост от 60 км/ч, тристепенна предавателна кутия + една бърза предавка, високо окачване и едно от най-любопитните неща – чистачката е свързана чрез кабел със скоростомера! И не на последно място трябва да се отбележи, че 2 CV много далеч преди днешните изисквания е икономичен и екологичен автомобил с разход на гориво от 4 до 5 л при изминати 100 км. Разработки 2 CV е собствен продукт на изследователското бюро на Citroen. Под кодовото име TPV (Toute Petite Voiture – от фр. съвсем малка кола) проектът е вписан в дневника през 1936 г. от Пиер Буланже, директор на Citroen по това време. Той възлага на екип начело с инж. Андре Льофебр да изработят действащ прототип през 1937 г. Отменено е представянето на малкия Citroen на салона в Париж през октомври 1939 г. поради обявяването на войната. По време на окупацията разработката продължава и 2CV се ражда такъв, какъвто е известен от историята на изложението в Париж през 1948 г. Професионален път Четвъртък, 7 октомври 1948: първа поява на 35-ия автомобилен салон в Гран пале, Париж. 2 CV предизвиква учудване, остри критики и много въпроси… но в крайна сметка бива приет от широката публика. Юли 1949 г.: Започва производството във фабриката в Льовалоа под името 2CV A. Всички първи автомобили са като униформени – в сив цвят и с двигател 375 куб. см (9 к.с.). 1951 г.: Версията лимузина вече е в компанията на версията камионетка, 2CV AU (U е в допълнение, за да означава лекотоварен). 1952 г.: Металносивият цвят е заместен с тъмносив. 1953 г.: Променя се визията на радиаторната решетка. Премахнат е овалът около шевроните. Сивата тапицерия на седалките е заменена с шотландска шарка. 1954 г.: Лансиран е нов модел - 2CV AZ. Двигателят вече е с работен обем 425 куб. см (12 к.с. и 78 км/ч). 2CV AU също е заменен с 2 CV AZU с новия мотор. 1956 г.: 2CV се появява във версия AZL (луксозно изпълнение). Предното стъкло се размразява, задното е станало по-широко. 1958 г.: Представена е версия 4 x 4 “Sahara” с два двигателя с по 425 куб. см – единият задвижва предните колела, а вторият – задните колела ! 1959 г.: Край на сивото като единствен цвят, появява се синьото. 1960 г.: Нов преден капак със сменяема радиаторна решетка от алуминий. 1963 г.: Нов мотор 425 куб. см (18 к.с. и 95 км/ч) и излиза нова версия 2 CV AZAM. 1964 г.: Вратите вече се отварят напред. 1966 г.: Произведени са 168 357 екеземпляра. Рекордно постижение! 1970 г.: Повяват се 2 CV 4 (435 куб. см) и 2 CV 6 (602 куб. см). Същата година Citroen организира преход с дължина 16 500 км. Маршрутът е Париж-Кабул-Париж. 1972 г.: Citroen организира първия Pop’Cross, който поставя началото на купата на Франция за 2 CV Cross - автомобилно състезание, което и през 2008-а продължава да бъде все така популярно! 1973 г.: 2 CV участва в прехода на Африка, включващ 8000 км от Абиджан в Тунис през пустинята Сахара. 1974 г.: Променени са кръглите фарове. От този момент стават правоъгълни. Променена е радиаторната решетка с пет пластмасови ленти и интегрирани шеврони. 1975 г.: Появява се 2 CV Special. Фаровете отново са кръгли. 1976 г.: Лансирана е специалната серия 2 CV Spot. 1979 г.: 2 CV 6 става 2 CV Club. 2 CV Special (435 куб. см) става 2 CV 6 Spйcial (602 куб.см). 1980 г.: Представен е 2 CV Charleston в специална серия. 1988 г.: Слагат край на производството на 2 CV във фабриката в Льовалоа, Франция, но още 29 месеца продължават продажбите на модела. Петък, 27 юли 1990 г., 16 ч.: от конвейера в Мангуалде, Португалия, слиза последният автомобил. За 42 години (рекорд по продължителност на производство на един модел) от 2 CV са произведени повече от 5 милиона екземпляра: 3 868 634 лимузини и 1 246 335 камионетки. Извън Франция 2 CV се произвежда в Брюксел, Лондон, Мангуалде, Португалия и Виго, Испания. Има фабрики в Аржентина, Чили, Гърция, Иран и Мадагаскар. Колкото страни, толкова и прякори Прякорите на 2 CV са толкова много, колкото са различни и страните в цял свят. У дома му го наричат гальовно Двете лапи, наред с типично френското Deuche, или Dedeuche. Не по-малко известно е и определението Чадър на четири колела, както и Вечния, Селското патенце или Кукуригу (понеже наподобава гласа на петела при потегляне). В чужбина има още толкова забавни наименования. Немците и холандсците му викат Патка, докато белгийците го кръстили Козичката (звукът на мотора при стартиране). Стоманената камила е популярният прякор в Северна Африка, а американците го наричали просто Two ci-vi.