Шестица за българските вина
Сомелиери от цял свят дегустираха и оцениха българските вина в рамките на конкурса "Сомелиер на Европа 2008" и 39 редовна Генерална асамблея на Асоциацията на Международното Сомелиерство. 15 родни изби показаха най-добрите си продукти.
Диана Йосифова
Сомелиери от цял свят дегустираха и оцениха българските вина в рамките на конкурса "Сомелиер на Европа 2008" и 39-ата редовна Генерална асамблея на Асоциацията на международното сомелиерство. 15 родни изби показаха най-добрите си продукти. Освен от завидното качество чуждестранните дегустатори се удивиха и от ниските цени. Родните производители предизвикаха и интереса на обикновенните туристи отседнали в хотел “Кемпински Зографски” в столицата. “Ела, Джордж, на онзи щанд “червеното” е невероятно и струва само 4 долара”, приканваше симпатична американка съпруга си. Дори председателят на Световната асоциация Казайоши Когаи каза, че ще стане посланик на добра воля на българските вина в Япония, тъй като бе очарован от качеството на родните продукти. А Галя Нифору - маркетинг директор Belvedere и Катаржина, дори пожела, след като има 24 млн. потребители в Страната на изгряващото слънце, които закусват с българско кисело мляко, да имат на вечеря българско вино.
За традициите на българското винопроизводство говори и проф. Божидар Димитров. Според историка корените на този отрасъл по нашите земи датират отпреди 6 хил. г. пр. н. е. “Вино винаги се е произвеждало по нашите земи и за това свидетелстват множество амфори с печати с датата на наливане”, коментира професорът. Траките са били известни в древния свят със способността си да пият и дори древните гърци, когато някой прекалили с алкохола, имали поговорка “Пиеш като трак”, разказа Димитров. Историкът развенча още един мит в българската история, а именно, че Хан Крум никога не е изкоренявал лозовите насъждения. Нещо повече, според професора една от причините за бързата деморализация на византийската армия е било наличието на огромни количества вино, особено около Плиска. “Факт е, че историята на виното разказва историята на нашите земи, а България е първият винопроизводителен център в Европа. Не че ние сме били толкова велики, а просто светлината идва от Изтока и пътят на цивилизацията минава първо през нашите земи”, сподели историкът.
Приносът на нашата страна в историята на виното ще бъде отбелязан и чрез наградата за конкурса "Сомелиер на Европа 2008" под формата на копие на Златната фиала от Панагюрското съкровище. Така този елемент от историята ще остане като символ на Международната асоциация на сомелиерите и ще носи посланието на тракийското наследсво и култура. Конкурсът се провежда в два етапа – полуфинал и финал. В събота протече първият етап. За титлата “Най-добър сомелиер на Европа за 2008” се явиха 31 участници. След тежките тестове бяха определени и финалистите. Това са представителите на Австрия, Швейцария, Белгия, Италия, Франция, Норвегия, Финландия, Португалия, Турция и Швеция.
За съжаление българският сомелиер Любомир Стоянов не се класира в десятката.
Серж Дюбс - президент на Европейската асоциация по сомелиерство: Сомелиерът продава щастие
Понякога на ден мога да опитам по 10 вина, друг път по 100.
- Как се породи интересът ви към виното и как този интерес се превърна в кариера?
- Винаги съм искал да работя в ресторант – научих се да готвя и да сервирам. Когато навърших 20 г., се запознах с тогавашния топсомелиер на Франция, който ме запали по изкуството на виното. И до днес не възприемам професията си като обикновена работа, а като хоби. Да си сомелиер за мен е и бизнес, и задължение, и страст - всеки ден.
- Всеки ден ли пиете вино и колко вина дегустирате дневно?
- Като сомелиер ми се налага да пробвам доста вина всекидневно, но в личния си живот не пия често. По-скоро се интересувам от виното като вид забавление. Понякога на ден опитвам по 10 вина, друг път по 100. Не бива да се забравя, че консумацията на тази напитка е цяла култура и ако не я познаваш, истинското удоволствие се убива.
- Кога за първи път опитахте вино?
- Това беше едно от най-ужасните преживявания в живота ми. Бях в казармата и се почерпихме с розе. Спомням си, че едва се сдържах да не го изплюя, а какъв махмурлук ме гонеше на другия ден... Вторият ми опит беше доста по-приятен. В ресторанта, в който работех във Франция, открих тайнствата на качественото “Бордо”.
- Какво всъщност представлява професията сомелиер?
- В Италия, Франция, Германия сомелиерът е специалистът, който сервира вино, като създава най-подходящата атмосфера то да покаже своите качества. Затова и сомелиерът трябва да познава добре различните вкусови нюанси, да може да подбира най-добрите продукти и да ги сервира в подходящия момент с подходящия маниер и с подходящата храна. Сомелиерът не просто продава вино, той продава щастие. Естествено, има и сериозни задължения, дори за конгреса в България трябваше да ползвам част от годишната си отпуска, за да дойда.
- Какво е мнението ви за организацията на конкурса у нас?
- Като председател на техническата комисия за топсомелиер на Европа следя стриктно за провеждането на тестовете и изпитите и съм много доволен от работата, която са свършили българските ни колеги. Не бива да се забравя, че това не е просто за забавление, а сериозно състезание, за което кандидатите са се готвили по 2 години.
- Има ли разлики във вкусовете и потреблението в страните от Европа?
- Разбира се. Различията са не само на база страна, но и като региони. Всяка държава има своите традиции във винопроизводството, климатични условия се променят и т.н. Най-важното са винопроизводителите, които да имат персонален стил и да предлагат високо качество. И България е пример за такъв регион. Наистина съм приятно изненадан от високото ниво на продукцията във вашата страна, особено червените вина са страхотни. А цените са също толкова изненадващи. Хубави вина има и в Гърция, Унгария, Хърватска и Словения.
- Къде се крие тайната на хубавото вино?
- Търпение и любов.