Приключи голямата вълна на внедряване на софтуер за управление на бизнеса в големите компании у нас, затова сега Microsoft ще се фокусира върху малкия и средния бизнес. Това каза Огнян Киряков, изпълнителен директор на Microsoft България, по време на най-голямата годишна техническа конференция на фирмата, която събра над 800 хайтек специалисти и мениджъри вчера. Киряков се похвали, че броят на българите, работещи в централния офис на Microsoft в Редмънд, са вече над 300, като това лято ще отидат и 9 наши студенти на стаж. Докато бъдещите кадри на софтуерния гигант се обучават в САЩ, в България ще се преразгледа търговската мрежа. През следващите 6-12 месеца ще преценим на кои места да засилим търговското си присъствие, допълни Киряков. Георги Кременлиев, програмен мениджър в Редмънд: Добрият код е като добрата поезия – чете се лесно - Г-н Кременлиев, в централата на Microsoft работят американци, индийци, китайци, гърци, българи. Как се разбирате? - Говорим общ език – езика на софтуера. Бизнес анализаторите, архитектите, програмистите всички се стремим към едно нещо и то е елегантен и адекватен във времето програмен код. - Кой код е елегантен? - Програмистите са един вид писатели, само че обикновените хора не могат да четат произведенията им, защото за „закодирани“. Добрият код е този, който колегите ти могат лесно да прочетат. Същото е и в литературата – едни произведения се изчитат на един дъх, други не можеш да ги свършиш по половин година. - Казахте, че при вас работят архитекти... - Да, софтуерни архитекти. Тяхната работа е много подобна на тази на архитектите на сгради и също толкова отговорна. Софтуерът се характеризира с това, че е прост за използване от крайния потребител, но във вътрешността си е сложен и трябва много да се внимава при изграждане на структурата му. Мислете за компютърната програма като за сграда – ако поискате да преместите някоя лампа или контакт или да подмените тръба, общата конструкция трябва да го позволява. Софтуерът трябва да е невидим. Как така невидим? - Почти във всички области на живота се ползва софтуер, но не винаги той е видим. Например когато спрете да заредите на бензиностанцията, колонката си има процесор, отчита колко гориво е сипано, после тази информация отива по мрежата до касата, където плащате. После пак софтуер „транспортира“ сборни данни до финансовия отдел, после до звеното за поръчки и така нататък. - Каква е най-голямата заблуда на българина за технологиите? Тя не е точно за технологиите, а по-скоро за програмистите – че са темерути. Напротив, в офиса имаме усмихнати момчета и момичета, хора, покрай които ти е приятно и искаш да бъдеш.