Всяка 4-та продажба на дребно в Европа е в моловете

Почти една четвърт от всички продажби на дребно в Европа се извършват в търговски центрове, става ясно от съвместно проучване на две организации в сектора – European Shopping Centre Trust и International Council of Shopping Centers.
Почти една четвърт от всички продажби на дребно в Европа се извършват в търговски центрове, става ясно от съвместно проучване на две организации в сектора – European Shopping Centre Trust и International Council of Shopping Centers. През 2006 г. продажбите в търговски центрове на Стария континент са били за приблизително 500 млрд. евро. Прогнозата е те да нараснат с около 200 млрд. евро до 2017 г. През 2006 г. потребителите са похарчили средно по 1110 евро в търговски центрове в Европа. Според анализа през 2007 г. в Европа има около 5700 търговски центъра, като тези от „традиционния формат“ формират около 80% от общия обем. Съвременният търговски център се появява в средата на 50-те години в Швеция, през 60-те и 70-те години се разпростира в някои европейски градове, за да присъства днес в почти всяка страна в Европа, пише в проучването. Според данните търговските центрове в Европа имат обща брутна отдаваема площ от над 111 млн. кв. м, което прави по 0,226 кв. м на глава от населението, или по 226 кв. м на всеки 1000 европейци. В добре развитите пазари на търговски площи това съотношение е много по-високо: в Швеция то е 700 кв. м на 1000 души, в Норвегия - 640, в Холандия – 450 и във Великобритания – 440. България е предпоследна с под 20 кв. м брутна отдаваема площ В България на 1000 души се падат по-малко от 20 кв. м брутна отдаваема площ, с което страната ни се нарежда на предпоследно място сред 25 европейски страни, сочат данните на Jones Lang LaSalle. От 2000 г. насам брутната отдаваема площ е нараснала с около 40 млн. кв. м. Въпреки това остава значителен потенциал за строителство на търговски центрове, особено в присъединилите се към ЕС страни през 2004 г. и през 2007 г. 500 нови центъра планирани в Европа до 2009 г. За периода между 2006 и 2009 г. са планирани над 500 нови центъра, които ще донесат на пазара общо 17,9 млн. нови кв. м. По-голямата част от новите центрове са планирани в Западна Европа – те са близо 400 с обща площ 13,2 млн. кв. м. В новите страни членки за същия период са планирани около 130 проекта, които почти ще удвоят наличността. Търговските центрове имат и значителен принос към трудовата заетост, се отбелязва в проучването. Според данните в търговските центрове са директно заети 4 млн. служители в Европа, което е равно на една пета от заетите в търговията на дребно. Около 3,6 млн. от тях са в Западна Европа, а 400 хиляди са служителите в новите членки на ЕС. Освен това около 45 000 работници са били заети в строителство на търговски центрове в Европа през 2007 г. 188 са моловете в Турция, строят се нови 66 Запасите от модерни търговски площи в Турция се очаква да се повишат с около 60% през следващите 2 години, сочи изследването на Jones Lang LaSalle. Секторът на големите търговски центрове в Турция претърпя значително развитие през последните две години, като броят на моловете се е повишил с 33 от началото на миналата година, за да достигне 188 през този февруари. Нови 66 търговски центъра са в процес на строителство към момента, а стартирането на 84 е планирано. Нарастващите доходи на турското население, както и растящата покупателна способност на домакинствата, са сред основните причини за засиления интерес на инвеститорите към изграждане на търговски центрове. Известната политическа нестабилност и пазарната волатилност в южната ни съседка са фактори, предизвикали известно забавяне на потребителското търсене в страната. Въпреки това обаче перспективите пред развитието на икономиката на страната са добри, коментират специалистите. Безспорно върху сектора на недвижимите имоти в Турция въздействие оказва и наблюдаваното забавяне на ръста в световен мащаб след разразилата се криза на ипотечните пазари в САЩ, пренесла се и в глобален план. Пазарната наситеност от търговски центрове се повишава във водещите градове, като Истанбул и Анкара, но във вътрешността на страната все още съществуват значителни възможности за инвестиции. Строителните предприемачи трябва по-обстойно да проучат възможностите във вътрешността. В новите търговски центрове стават все по-популярни атракционите и развлекателните центрове, като кина, ресторанти и барове, които са притегателна сила, както за туристите в страната, така и за местното население. Навлизането на водещи луксозни марки на турския пазар е наблюдавано изключително активно през изминалата година. На пазара на имоти продължават да доминират местните строителни предприемачи, но все по-голяма става ролята и на международните инвеститори, насочили се към пазара през последните години.

Станете почитател на Класа