Ива Валериева Измежду сто номинации бяха избрани четирите открития, които ще получат най-уважавания приз за технологии Millennium Technology Prize, а през юни ще стане ясно кой е големият победител, който ще вземе силиконова статуетка и 800 000 евро. Първият лауреат е сър Алек Джефрис, баща на технология, която позволява да се определи чий е даден генетичен материал. Вторият кандидат е също инженер химик – Роберт Лангер. Той намерил схема за контролирано освобождаване на лекарствата в човешкото тяло и регенерация на тъкани. За честта на телекомуникациите ще се борят две иновации в лицето на четирима учени – алгоритъмът, на който се базират съвременните безжични мрежи (Андрю Витерби) и устройството „допинг“ за оптични мрежи (Емануел Дезървайър, Ранди Гийлс и Дейвид Пейн). Алек Джефрис Дали да се родиш в Оксфорд е поличба за научна кариера и дълги нощи, прекарани в лабораторията? По-скоро да. Поредното доказателство е сър Алек Джефрис. Той открил технология, която позволила да се направи ДНК профил, или казано по друг начин, да се определи на кого точно принадлежи определен генетичен материал. По метода на учения чрез нещо като специфична рентгенова снимка се виждат ДНК елементите, които дават уникалния за всеки човек генетичен отпечатък. Днес обаче ученият е раздвоен за използването на откритието си. Подобно на Нобел, който е изобретил динамита, така и Джефрис си е представял, че откритието му ще се използва главно за нуждите на генетика и медицината, не на полицията. Джефрис се обявил против идеята за разширяване на полицейската база от ДНК данни, така че да обхване цялото население. Неговата мечта е неприкосновена национална база от криптирани (засекретени чрез кодиране) генетични данни. Изследователят искал чрез ДНК профил да се идентифицират жертви, когато разпознаването им по друг начин не е възможно. Мнозина мислят, че брадата му е естетически избор, но ученият си признава, че тя скрива следите от немного успешните му химически експерименти в младостта. Днес той е професорът по генетика в Университета в Лейчестър, Великобритания, където през 1984 г. показал революционната технология. Откритието за ДНК профила дало тласък освен на генетиката и информатиката, и на криминалистиката. Две години по-късно методът, при който се съпоставят големи участъци от ДНК веригата, е използван за първи път при разследване на убийство. Андрю Витерби Андрю Витерби освен учен е и успял бизнесмен – съосновател е на компанията Qualcomm и основател на фирмата за рисков капитал Viterbi Group, който инвестира в прохождащи компании за безжични комуникации и обработка на образи. Витерби трябвало да изчака половин век, за да прави това, за което като млад мечтаел – да преподава. Андрю се родил в Италия по времето на режима на Мусолини. Баща му, очен лекар, успял да избяга със семейството си в САЩ 5 дни преди избухването на Втората световна война. Установяват се в Бостън, където д-р Витерби е принуден да смени името на сина си на Андрю – в англоговорящия свят Андреа е женско име. Андрю завършва електротехника в Масачузетския технически университет, след което го канят в лаборатория по космически и сателитни изследвания и той заминава за Каролина. Там се запознава със съпругата си Ерна, бежанка от Югославия. По това време Витерби е в екипа по подготовката на оборудването на първия успешен американски сателит Explorer 1. През 60-те години на миналия век открива формулата, върху която стъпват безжичните комуникационни мрежи, наречени по-късно Алгоритъм (или схема) на Витерби. Публикуван през 1967 г., моделът се оказал изпреварил времето си и не срещнал признание. Тогава безжичните комуникации били само в мечтите на хората. Адвокатът на Андрю го посъветвал да не си губи времето да патентова схемата, защото едва ли някога ще намери практическо приложение. Въпреки че пропуснал невероятния шанс да патентова технологията CDMA, Витерби за втори път доказал, че е роден под щастлива звезда. След като не среща разбиране в университета, където преподава, напуска и започва частен бизнес. Едва преди няколко години, когато влезе в класацията на списание Forbes за най-богатите 400 американци, той използвал влиянието си.... да се върне в университета като преподавател. Робърт Лангер Робърт Лангер е роден през август 1948 г. в САЩ и още от малък се занимава с “изключително интеренсни неща”, както сам ги определя – промяна на цветовете на химическите вещества. Като ученик проявил изключителен афинитет към точните науки и приятели и роднини го окуражили да стане инженер. Когато се дипломирал като инженер-химик искал да преподава, кандидатствал на много места, но без успех. По това време се търсели химици за петролната индустрия. Когато видял, че не може да следва призванието си, се явил на интервюта в болници и медицински училища, но пак безрезултатно. Никой не искал да го вземе на работа. След дълго пращане на биографии най-накрая започнал работа при специалист по болнично лечение в Бостън, който наемал нестандартни хора. При него той се занимавал с технологии за контрола на освобождаването на лекарствата в организма и възстановяване на тъканите. До момента той има над 380 патента и сред медицинските среди е известен като бащата на отложеното освобождаване на лекарства и регенерацията на тъкани. Технологиите, които той е разработил имат значително влияние върху борбата с рака, сърдечните болести и умствените заболявания. Изследователската му лаборатория в Масачузетския университет е най-голямата биомедицинска инженерна лаборатория в света днес. Емануел Дезървайър, Ранди Гийлс и Дейвид Пейн Днес оптичните мрежи са гръбнакът на информационната ера, а телекомуникациите са жизнено важна част. Революцията започнала в средата на 80-те години, когато Емануел Дезървайър, Ранди Гийлс и Дейвид Пейн изобретили усилвател, известен като erbium-doped fibre amplifier. Учените определят изобретението си като „допинг“ за оптичните кабели. Дезървайър и Гийлс работили в известните лаборатории „Бел“ в Ню Джърси, САЩ, Пейн прекарвал безсънните си нощи в Southampton University и се явявал конкуренция за двамата си колеги. Първата публикация за откриването на усилвателя за оптични мрежи била на Пейн, но Дезървайър и Гийлс го приложили на практика.