Повишеното използване на хранителни суровини за производство на биогорива поставя в опасност продоволствието на световното население. Това предупреди шефът на „Нестле“ Петер Брабек в интервю за "Нойе Цюрхер Цайтунг". "Ако се покрият 20% от растящите нужди от петролни продукти с биогорива, както се предвижда, няма да има какво да се яде", категоричен е генералният директор на най-голямата в света компания в хранително-вкусовия сектор. Причината за повишените цени на енергийните продукти в света не е производството на биогорива, а сушата и произтичащите от това занижени добиви, контрираха от българската Национална асоциация по биогорива. Според председателя на асоциацията Димитър Занфиров България е идеален пример за липсата на взаимовръзка между биогоривата и недостига на хранителни суровини. Цените на олиото у нас през 2007 г. нараснаха, а страната не произвежда биогорива и не закупува енергийни култури за производство на биогорива. Тоест биогоривата не са причина за увеличаване цените на хранителните суровини в България, твърди той. Ако се направи комплексен анализ на причините за увеличаване на тези цени, то ще се стигне до следните изводи. У нас има излишъци от производство на енергийни култури, от които се добиват биогорива, и има пустеещи обработваеми земи. Следователно България не е застрашена от глад. „Производството на биогорива би довело до обратното въздействие – до увеличаване на БВП и намаляване на търговския дефицит с износа на биогорива“, смята Занфиров. Според Петер Брабек обаче отпускането на огромни субсидии за производството на биогорива е неприемливо и безотговорно от нравствена гледна точка. Според него хилядите тонове царевица, използвани за биогориво, означават, че от толкова тонове се лишава продоволственият сектор. Така се стига до поскъпване на царевицата, соята и житото. Обработваемите земи стават все по-малко, водата също е в опасност, предупреждава Брабек. Собственикът на „Нестле“ подчерта, че за производството на литър биоетанол са нужни 4000 литра вода. От родната асоциация изказаха мнение, че причините за увеличените цени на енергийните култури трябва да се разглеждат комплексно, а не едностранно и тенденциозно.