Йохан Де Смет-Ван Дам е роден на 13 юни 1962 г. в Белгия. По образование е юрист. Владее английски, френски и немски език. Женен е и има дъщеря, като със семейството си живеят в София от 8 години. Ван Дам е президент на Бизнес клуб България-Белгия-Люксембург, в който влизат шефове на белгийски фирми, представени в страната, и българи с бизнес в Белгия. В момента е собственик на фирмата HaCaJo. Компанията е нова на българския пазар, като областта, в която оперира, е вносът на напитки. Преди да застане начело на HaCaJo Йохан Де Смет-Ван Дам дълги години е бил част от структурите на световния бирен гигант „ИнБев“, а от от 2005 г. до 2007 г. изпълнява длъжността генерален директор на „Каменица“. Любимата му българска дума е „наздраве“, а любимата му място – Несебър и Велико Търново. Най-добре си почива на терасата с една студена Stela Artois. - През последните 8 години сте в България. Какво ви впечатли в началото и какви са вашите изводи сега за страната ни, хората и начина на живот? Променило ли се е нещо след една година, в която сме член на ЕС? - През последните две години България направи огромна крачка напред - заплати, жилищно строителство, офиси и продукти – всичко се е подобрило в значителна степен. Може би промените, свързани с ЕС, все още не са видни за обикновения човек на улицата, но що се отнася до бизнеса, разликата се усеща. Няма граници, няма такси за внос от ЕС. Международни компании, които досега не са проявявали интерес към България, вече се опитват да завладеят българския пазар. Потенциалът за растеж в България все още се измерва в двуцифрени, а не в едноцифрени числа, както е в повечето други държави в ЕС. Това прави България интересна страна за развитие на бизнес. Това, с което все още срещам трудности, е вроденият песимизъм сред много млади хора. Те смятат, че в другите страни е много по-добре. Реалността е малко по-различна. Когато възложиш определена задача на българин, те ще ви изброят пет причини, поради които това не може да бъде направено. В повечето развити страни ще ви изброят петте неща, които трябва да бъдат направени за осъществяването му. Изводът лично за мен е, че в България имам повече бизнес възможности, отколкото в Белгия. - Какво е мнението ви за българските бизнесмени? - Бизнесът се развива бързо. В България все още има два вида бизнесмени. Тези, които са започнали преди 10-15 години и са постигнали успех, и тези, които в момента се опитват да изградят бизнеса си. Втората категория е много по-професионална от първата, която е надменна. Тези бизнесмени все още осъществяват дейността със силата на връзките и парите. - Смятате ли, че държавата прави достатъчно за стимулиране на чуждите инвестиции в страната и специално за улесняване на компаниите от сектора на напитките? - В търговията с напитки почти няма от какво да се оплачем. Най-големият проблем за правителството е инфраструктурата. Липсата на компютри и единни бази данни на всички нива е изненадваща. Като пример мога да посоча следното: съвсем скоро направих увеличение на капитала на дружеството си. Нормално това отнема един ден. Сумата, която внесох, е блокирана вече три седмици и все още няма движение. Причината - компютърната система блокира… Мога да разбера това, че системата блокира, но фактът, че никой не поема отговорност за това, е съвсем друго нещо. - Какви са впечатленията ви от българския бирен пазар? - Българският пазар на бира е много конкурентен и се управлява от изключително добри мениджъри. Забелязвам, че на пазара преобладава бирата от пилзенски тип, във всички сегменти – нисък, среден и висок ценови сегмент. В действителност консумирате един и същ продукт с различна маркетингова стратегия. Мисля, че съществува възможност за представяне на други видове бира, например плодови бири, бели бири, кехлибарени бири, нискоалкохолни, нискокалорични бири и др. Ще минат още няколко години преди тази дейност да стане печеливша за международните играчи, но тук идва ролята на малките фирми, които да разработят пазара. Ето защо вярвам, че компании като HaCaJo могат да играят роля. Готови сме да работим с малки количества и сме много по-гъвкави. Истинските новости винаги ще се въвеждат от предприемчивите. Естествено големите никога няма да признаят това. Посочете ми едно нововъведение, което да е направено от някой от международните играчи: PET бутилките, капачките от типа pull off (с издърпващ се пръстен), плодовите бири и т.н. - Какви потребители са българите? Какви са изискванията ни към напитките, които пием? - Българите са много консервативни по отношение на напитките. Ръководят се от имиджа и е изключително трудно да се правят истински нововъведения. Не се доверяват на нещо, което не познават. Въпреки че българите консумират повече от средното ниво – близо 70 литра на човек, тук все още няма изградена култура по отношение на бирата. Ритуалът на сервиране на напитки в България е на ниско ниво, хигиенните изисквания се пренебрегват, но въпреки това сервитьорите вярват, че се справят добре. Те предпочитат да обслужат 20 души зле пред това да обслужат 10, но добре. Всички продукти на бирения пазар притежават необходимото качество, така че всичко зависи от това как поднасяте продукта (ритуал на сервирането) и как обслужвате клиента (с усмивка, чисто и бързо). - Защо се насочихте към напитките за деца? Това ли е незапълнената пазарна ниша? - Twist & Drink е уникален продукт. Не откривам пряк конкурент на този пазар. Предлага се в 5 разновидности и отговаря както на изискванията на родителите, така и на изискванията на децата. Българският пазар пренебрегва децата на възраст между 3 и 10 години. Напоследък това се променя. Обърнете внимание на успеха на детските площадки и детските увеселителни места. Това, което понастоящем пазарът предлага за малките деца, не се ръководи от стремежа да се задоволят нуждите на децата, а от стремеж към печалба. Тепърва предстои да открием как бихме могли да съчетаем тези две цели. В България нашата целева група – децата на възраст между 3 и 10 години, наброява около 600 000. - Като президент на бизнес клуба „България-Белгия-Люксембург“ кои са основните трудности за чуждестранните инвеститори у нас и кои са най-големите компании от този регион, които работят на българския пазар? - KBC, Dexia, Cumerio, Melexis, Solvay и Inbev (Каменица) са сред най-големите. Белгия е един от водещите инвеститори в България, а ако не греша, дори най-големият за 2007 г. Един от най-значимите проблеми, които все още срещаме, е несигурността на съдебната система и все още съществуващото ниво на корупцията. Не виждам причина и българските дружества да не могат да постигнат успех на белгийския пазар. Ако вашите компании разберат, че обслужването и рекламата са също толкова важни, колкото цената и качеството, успехът им ще бъде гарантиран. Изпращайте свои хора, не очаквайте белгийците да свършат работата вместо вас. Можете да постигнете успех на даден пазар само ако инвестирате в него. Не очаквайте пазарът да инвестира във вашата дейност. - В кои отрасли е най-доходно да се инвестира у нас и кои индустрии имат най-голям потенциал според вас? - Ясно е, че през последните две години най-много пари се изкарват от недвижими имоти. Бъдещето обаче принадлежи на бързооборотните стоки. С увеличаването на БВП българите ще харчат все повече средства за този вид стоки. През следващите години се очаква темповете на растеж да се измерват в двуцифрени числа. Вижте експанзията на супермаркетите. „Кауфланд” дойде преди 2 години, „Карфур” ще отвори до края на годината. „Билла” планира да отвори още 20 обекта, „Пикадили” завладява софийския пазар и т.н. Вижте успеха на магазините от типа на „Технополис”. „Икеа” се насочва към България… През следващите години ще има концентрация и в дистрибуторския сектор. Въпросите зададе Диана Йосифова