Диана Йосифова „Дортмунд е германският вариант на Перник“ са първите думи на българския ми домакин в това китно градче. Още от летището те завладява онова типично немско спокойствие и ред, с което германците са известни по света. Чистота и високи технологии са другите характеристики на Дортмунд. А техническият университет в града си има собствено въздушно влакче. „Това е местната забележителност. Особено жените много се впечатляват”, шегува се моят гид. И въпреки всичко това за местните Дортмунд си остава сърцето на Вестфалия, бирената столица на Германия и университетски център. Населението е около 600 хиляди жители, като не са никак малко студентите, включително и българските. В миналото Дортмунд наистина се е изхранвал от минната и металургичната индустрия, но днес е напълно различен – по икономически ориентиран. Вместо въглища, се произвеждат повече микрочипове, простират се паркове, вместо мини, а старите комбинати са превърнати в симпатични заведения за срещи на млади и стари. Ако търсите старинност и автентичност, няма да ги откриете. Ако търсите и напрегнато ежедневие – също. Германците по презумпция говорят англиийски, дори и по-развален. Децата започват да учат западни езици още от първите класове в училище. Вероятността да се загубите е малка, но дори и това да се случи, все ще се намери някой отзивчив студент или приятна стара дама с кученце да ви упъти. Като повечето градове от западна Европа и тук главната улица е само една - „Кампщрасе“ ( Kampstrasse) и е буквално на няколко стъпала от гарата. На нея един през друг се редуват огромни търговски комплекси на H&M, ZARA, Mango, New Yorker, закусвалните на „Макдоналдс“ и „Бъргъркинг“. Ако сте се настроили за по-сериозна шопинг терапия, ще са ви необходими максимум два дни, за да обиколите всички по интересни магазинчета. Не забравяйте да се отбиете задължително в Peek& Cloppenberg. Улицата с бутикови магазини, шикозни барове и изтънчени кафенета е „Клепингщрасе”. За малко над 15 евро може да похапнете в турския ресторант Yörük Obasi на главната улица. Места с приятна ориенталска кухня не са никаква рядкост, защото от емигрантите турците са най-многобройни. На фона на белите и руси германци те определено изпъкват. По неофициална информация техният брой е около 8 млн. в цяла Германия. За разлика от други места ориенталските ресторанти в Германия са места, в които липсва онази натрапчива атмосфера, която дразни окото. Няма я и онази провокираща ориенталска пъстрота, а кухнята е повече от фантастична. И към всичко това е прибавена една идея балкански подправки и сравнително приемливи цени. Освен със своите бири и футболния отбор „Борусия Дортмунд” истинските дортмундчани се гордеят и със своите пекарни и не е необходимо много време, за да разберете защо. Почти навсякъде може да се открие огромен асортимент от завъртени и навити кифлички и ролца във всякаква форма и размер. Определено е задължително да се опита традиционният „притцел”, който прилича мъничко на нашенския геврек, но с едра сол по краищата. С диетата дотук. Дневното билетче за метрото е 5 евро. Безплатен съвет Не забравяйте, че понеделник определено не е най-добрият ден за ходене на кафе или излизане на ресторант. Много от заведенията затварят тогава, защото повечето персонал полза почивния си ден. А неделя наистина е денят за почивка. Дори и хранителните магазини не работят, а според немския етикет и ходенето на гости в неделния ден не е много желателно. Срещу 20-25 евро с влак може да се отиде до Кьолн или още по-близо до Дюселдорф. Четири часа път с автобус делят града от Амстердам, а само на 30 минути по магистралата е студентското градче Мюнстер, където се обучават повече от 3000 българи. За бирата, футбола и още нещо... В миналото в града е имало 74 малки пивоварни и така е защитавал прозвището си „бирената столица на Европа”. За съжаление днес те са само шест. Освен запалени по пенливата разхладителна напитка във вените на истинските дортмундчани тече футболна страст. Естествено отборът е само един - „Борусия Дортмунд”. Основан е на 19 декември 1909 г. от младежи несъгласни с правилата на католическата църква, в която са играли футбол под недоверчивото око на свещениците там. Толкова известният им екип в жълто и черно е създаден през 1913 г. През трийсетте години в Германия се възцарява Третият райх и клубът приема сегашното си име. Преди Втората световна война Борусия не успява да спечели нищо. По това време е най-успешният период на „Шалке 04” от съседния на Дортмунд град Гелзенкирхен. Така се заформя и голямата вражда между двата клуба, която продължава и до днес – германският вариант на „Левски” - ЦСКА. През 1965 г. „Борусия” печели първата си купа на Германия като на следващата година печелят и Купата на носителите на купи. Следващият по-голям успех на клуба идва чак през 1989 г., когато печелят втората си купа, с което започват деветдесетте - най-успешният период в историята на „Борусия“. С помощта на състезатели от класата на Матиас Замер, футболист на годината за Европа през 1996 г., отборът печели два шампионата на Германия през 1995 и 1996 г. На следващата година идва и най-големият в историята на клуба. Той печели Шампионската лига през 1997 г., а по-късно и Междуконтиненталната купа. Този финал се играе в дома на другия голям враг на Дортмундци - „Байерн Мюнхен”, а там побеждават „Ювентус” с 3:1. Следващия успех на клуба е през сезон 2001-2002, когато отборът взима титлата под носа на „Байер Леверкузен”. Шалче с легендарните жълто-черни шарки може да се купи за около 20 евро, но всеки първи петък от месеца на специални импровизирани щандове на главната улица може да се пробвате да го заработите, чрез участие във викторини и спортни състезания. От тези щандове шалчето може да се купи за 7 евро.