След няколко седмици тежки консултации и дълги съвещания Националният съвет за тристранно сътрудничество най-накрая постигна консенсус по 60 мерки за излизане от кризата Случаят е безпрецедентен, както сами го определиха участниците в тристранката, защото досега твърде често тя бе синоним на поговорката за орела, рака и щуката. Независимо от противоречивите си позиции правителство, синдикати и работодатели направиха взаимни компромиси и вчера подписаха финалното споразумение, след което то мина на обсъждане и през Министерския съвет.
Днес топката обаче е прехвърлена на депутатите, които също трябва да дадат своето мнение по вече одобрените мерки. Не е трудно да се досетим обаче как би протекъл и този дебат в парламента, като се има предвид „традицията“ на политическата говорилня. Включително и през вчерашния ден.
Та въпросът сега е ще намерят ли народните избраници сили и смелост да превъзмогнат пристрастията си и да погледнат отвъд хоризонта на собствената си партийна камбанария.
Не че не са необходими дискусии – напротив. Точно парламентът е институцията, която най-отговорно трябва да се произнесе за политиката и действията на кабинета в близките месеци. Затова би било добре да вземат пример от социалните партньори. Защото този път залогът е твърде голям – става дума за финансовата стабилност на държавата и по-бързото излизане от кризата. Това има много по-висока цена от политическите боричкания и обвинения кой крив кой прав.