Премиерът Борисов каза вчера, че е налице спад с 30% на потреблението на петрол, газ и електроенергия, което е сигнал, че „и икономиката е с толкова надолу“ . Нещо повече: той окачестви днешната криза с думите, че „по-тежки месеци не е имало от войната насам“.
Че е тежко, тежко е – държавата трудно намира пари да се разплати с бизнеса, с лекарите и с други съсловия въпреки масата обещания, че ще е за последно. Безработицата направо галопира, а пенсиите и заплатите са замръзнали съвсем като времето навън.
От няколко седмици насам обаче финансист № 1 Симеон Дянков ни убеждава, че вече се виждат „първите сигнали за излизане от кризата“, а през април-май България ще може да си поеме дъх от менгемето на фискалния дефицит. Оптимизъм лъхна откъм ведомство му и вчера, когато оттам бяха оповестени данните на статистиката за ръст на износа от 13,1% на годишна база. Спестени обаче бяха данните за вноса.
Тях пък огласи шефът на митниците Ваньо Танов с твърдението, че „продължаваме да слизаме надолу“. Общият спад на вноса за януари и февруари е 15% и показва, че "към момента не може да се говори за излизане от кризата".
А къде е истината? Да оставим настрана разнопосочните оценки, прогнози и сигнали, идващи от управляващите. Може би всички те са прави /донякъде/. Лошото е, че не говорят в един глас, което пък подсказва за липсата на ясна визия какво всъщност трябва да вършат. Или всичко се прави „на коляно“ и на принципа „проба-грешка“?