На път е да завърши 4-месечната неравна битка, която водят българските работници с дискриминацията в турската фирма „Мапа Дженгиз“, която строи магистрала „Люлин“. Независимо от проверките на Главна инспекция по труда /ГИТ/, установените нарушения и съставените актове, българските работници продължават да получават в пъти по-малко от турските си колеги, и то за една и съща работа. „Бонус“ към дискриминационното заплащане е и липсата на почивни дни за българите.
Какъв е тогава смисълът от съществуването на Главна инспекция по труда? От нейната работа и досега няма резултат, който, ако не друго, поне може да изравни заплатите на българи и турци.
Любопитно е също как и откога „Мапа Дженгиз“ е получила разрешение за внос на работна ръка, пък било то и от Турция. Ако пък е внесла без разрешение, защо не е санкционирана?
И най-важното: каква ще е закъснялата санкция за това, че за една и съща работа плаща различно?