За един ден само бяха освободени трима генерални директори в системата на транспорта. Постовете си бяха принудени да отстъпят Антон Гинев, шеф на компанията „Железопътна инфраструктура“, Емануил Радев на „Ръководство на въздушното движение“ и Александър Станоев, довчера оглавявал „Транспортно строителство и възстановяване“. Смяната и на тримата беше повече от очаквана и бе направена от транспортния министър Александър Цветков след проведени финансови проверки на дружествата.
По-впечатляващото в случаите обаче са не самите рокади, а размахът и бързината, с които бяха осъществени. Защото това си е направо челен опит, като се има предвид как досега се сменяха генералните директори или кадрите с техния ранг. В повечето случаи „шуробаджанашката практика“ бе широко застъпена в назначенията на ръководния състав. И то в предприятия, които по правило имат монополно положение на българския пазар.
Друг е въпросът защо транспортният министър реши в разгара на кризата с железничарските протести и стачки да сменя директори, вместо да ги накара да си изпият докрай горчивата чаша и да застанат очи в очи с хората, чиито интереси предадоха.