През март 2002 г. за първи път българско правителство се реши да замени книжата по дълга на страната от платими в долари в платими в евро. Тогава народните представители подкрепиха министрите най-официално, но 7 години по-късно повечето от тях вече са разколебани. Или така казват. На всички е ясно, че сделка със седемгодишна давност не може да бъде преразглеждана.
Аргументите в полза на операцията с дълга тогава бяха свързани с по-ниските лихви на Европейската централна банка в сравнение с ФЕДА, както и с факта, че имаше минимален гратисен период за заплащането им.
Няколко банки си прибраха комисионите, както си му е редът, след което доларът се срина, както и лихвите по неговите позиции. Междувременно някои инвестиционни банкери натрупаха по милион-два в личните си сметки, а еврооблигациите се оказаха с по-висока лихва от поевтинелите американски пари. Тази сметка днес я плаща и ще продължи да я плаща българският данъкоплатец.
Дано сега, когато учените глави от БАН кажат какво и защо се е случило, да го запомним и да не го повтаряме. В противен случай ще се потвърди онзи афоризъм, според който историята ни учи на това, че на нищо не ни е научила.