За никого не е тайна, че държавни предприятия се приватизираха на ниски цени и при неизгодни условия. Продаденият за 1 лев „Кремиковци“ е емблематичен пример за това, как беше раздържавена голяма част от българската икономика.10 години по-късно комбинатът все още не е изпълнил инвестиционната си програма за 360 млн. лева. Съдбата на някогашния гигант сега е в ръцете на неговите кредитори.
Подобни сделки не са една и две. Разделянето на приватизацията и контрола след нея в различни институции и липсата на комуникация помежду им стана перфектният начин за прикриване на следите. Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) няма право да ревизира сделките, тя получава единствено копия на поетите от купувача задължения. Институцията има право да събира натрупаните вземания. Всеки месец служителите й са пращали отчети в МС и НС с опис на съмненията си. Реакцията е била мълчание. Въпреки че в подобни случаи би трябвало да се потърси най-строга отговорност.
Сега обаче е време да се вземат по-сериозни решения, защото хазната няма да се напълни от поредните констатации за изгубените пари. Това, че държавата е спечелила дела за 800 млн. лева, не топли никого, защото са събрани единствено 17 млн. лева през миналата година. Обществото ще продължи да настоява да бъдат посочени виновните, заради които има над 1 млрд. лв. неизплатени задължения по приватизационни сделки.