През последните години хиляди анализатори и изследователи говорят за нарастваща неопределеност, конфликтност, кризисност. Те са резултат както на гигантския скок в неравенството и неравновесията в глобалните пазари, така и на промени в глобалното разположение на силите поради прехода от монополярен, доминиран от САЩ неолиберален капитализъм към мултиполярен свят, в който нови сили оспорват доминацията не само на САЩ, но и на целия Запад. Тази кризисност се проявява в различни форми и степени  в  много държави, в България също, и води до две по-общи социалнопсихологически, политически и геополитически тенденции.

Първата е глобалният възход на фобиите, на страховете от всякакъв вид. Причините за това са комплексни, но като цяло те следват от засилващите се кризисни процеси на досегашния капитализъм. Кои са тези причини?

Първо. Нараства несигурността на работното място и намалява мобилността. От 1970-те години насам доходите на значителната част от населението в Европа и Америка намаляват, а голямата част от новосъздадения брутен вътрешен продукт (БВП) отива в ръцете на най-богатия 1% и на останалите 19 % от по-богатата част на населението.

Второ. Глобализацията рязко увеличава рисковете в един свят, в който събитията в една точка – тероризъм, войни, хакерски атаки, глобални епидемии, могат бързо да повлияят на ставащото навсякъде другаде. Опасен вирус или бактерия от кой да е край на света достига мигновено до останалата му част и може да удари десетки и стотици милиони хора. Страхът дебне отвсякъде. Страх, че ще останеш без работа. Страх, че не можеш да си плащаш заемите. Страх, че ще бъдеш излъган, ограбен, убит. Страх, че ще се разболееш и няма да имаш възможност да се лекуваш. Страх, че си наблюдаван, надзираван, манипулиран от глобалните корпорации и разузнавателните структури чрез дигиталните медии. Страх, че ще бъдеш излъган от телефонен измамник.

Трето. Нарастващата мултиполярна битка и войните от всякакъв род засилват неопределеността и несигурността. Милиони хора са вкарани в търговски, валутни, технологически, хибридни, прокси, кибер, информационни войни или са потърпевши от тях. А тенденцията в това отношение се засилва. Расте милитаризацията, както и страхът от нова глобална война. Политиците все по-явно и агресивно си служат именно със заплахата с война. Тръмп и Ким Чен Ун се плашеха в социалните мрежи, че ще си хвърлят ядрени бомби, като двама селски гамени, които мерят мускули. В момента спрямо Венецуела също е отправена директна заплаха за военно нападение.

Четвърто. Рязко се увеличи несигурността на улицата, в училището, в парка, където по всяко време можеш да станеш обект на агресия, някой да стреля, да убива. Дори през Османското робство, по време на Възраждането, училищата не са се разглеждали като опасно място, в тях не е имало охрана. Днес всяко българско училище е с охрана, слагат се нови и нови камери, паник бутони и какво ли не, което го превръща не в оазис на знанието, а в непристъпна крепост. Между отделните държави днес са издигнати повече стени,  откогато и да било преди това в историята, при това оборудвани с най-съвременна техника.

Пето. Ужасът непрекъснато струи от основните телевизионни канали. В конкуренцията за печалба съвременните медии превръщат във водеща новина всяко убийство, катастрофа, бедствие, нападение, агресия. Обслужват различни интереси, а това повишава страха, че информацията, която получаваме, е измама, фейк, постистина, манипулация.

Шесто. Новите открития в науката и технологиите също раждат непредвидени рискове. Бил Гейтс говори, че глобална епидемия ще отнесе десетки милиони хора през следващите години. Учени пишат в открити писма и доклади как глобалното затопляне ще предизвика бедствия, екологически бежанци и унищожение на стотици животински видове и хора. Аналитични центрове прогнозират как през следващите години милиони ще останат без работа поради въвеждането на роботи. Военни аналитици разказват как в идващата война дронове и роботи ще изтрепват без задръжки стотици милиони хора.

Втората тенденция е възходът на хейтърството. То се засилва и от съвременните дигитални медии с техните така нар. „ехо стаи“  – групи от хора със сходни виждания, които взаимно си въздействат и така рязко увеличават убедеността си в едни или други неща. Нарастващо количество хейтъри търсят виновни за кризата, за неблагополучията, за проблемите си. Тяхното проявление е на две основни равнища.

Първото е индивидуално – когато ненавиждаш някого или всичко край себе си и сипеш ненавист и нечленоразделни ругатни във Фейсбук и коментарните страници на интернет сайтовете. По този начин милиони хейтъри свалят напрежението и несигурността си в социалните мрежи. Няма авторитети, няма невинни, всеки може да бъде атакуван и изкаран виновен за какво ли не. Всеки може да бъде осмян. Да му припишат всякакви грехове. Дори безспорни по-рано авторитети, като учителите, лекарите, учените, са обругавани, заклеймявани, отрицавани, насилвани, пребивани. Равнището на недоверие към политици, медии, институции се е сринало и те са обект на ненавист сред големи маси от населението. Така е в САЩ, където пишат дебели трудове за това какъв психопат е Тръмп и какъв руски агент е. Но така е и в България, където, ако се проведе референдум за това дали е нужен нов Народен съд за виновниците за грабежа и разрухата при прехода към капитализъм, маскиран като „преход към демокрация“, милиони биха гласували за това.

Второто равнище на хейтърство е колективно. То е свързано с политиката и се канализира в определена посока – към някаква специфична религиозна, етническа, расова група. Нарастващото социално-икономическо неравенство, засилващото се класово разделение и експлоатация, ускорената загуба на предходния социално-икономически статус на големи социални групи се маскират с либерални идеологически пушилки срещу „езика на омразата“, мултикултурализма, джендърството. Това от своя страна пък ражда противопоставяне. Но не на социалнокласова или социалноикономическа основа, а на етническа, расова, националистическа. Либерализмът маскира идеологически социално-икономическите противоречия, а фашизиращият се консерватизъм ги трансформира в етнически и расови.

Това става инструмент на политическите партии, за да привличат и обединяват големи групи уплашени хора с претенцията, че ги защитават. В българския парламент има такива типични фигури, които с всяка своя поява предизвикват вълна от хейтърство, пораждайки не по-малка омраза и към самите себе си. Като гръмогласни хейтъри се изявяват емблематични политици на прехода, а и немалко журналисти се превръщат в своеобразни усилватели на омразата в обществото.

Хейтърството е важен инструмент в глобалната геополитическа битка. Сред определени групи се засилват настроенията срещу циганите, антисемитски нагласи се възраждат навсякъде по света, включително в САЩ, където разстрелват хора в синагоги. В Европа растат антиемигрантските и антислямските нагласи. В ислямския свят растат антихристиянските нагласи и през последните години милиони християни от Близкия изток бяха прогонени от родните си места.

Разпадащият се неолиберализиран капитализъм днес работи именно с тези два психологически феномена – страх и ненавист. Така той постига обединяване срещу врага и поддържа ирационални форми на политическа самоорганизация. Възходът на фобиите и хейтърството се изразява в нови прояви на антисемитизъм, ислямофобия сред християните, християнофобия сред мюсюлманите, расови прояви. И това става със скорост, невиждана преди в историята. Рязко се увеличиха различните етнофобии в бившите социалистически страни. В България етническите дистанции между българи и цигани, измерени по скалата на Богардус, днес са 2-3 пъти по-високи, отколкото в началото на 90-те години. След десетилетие на либерална кражба на пари под формата на „ромска интеграция“, структурите и реалностите на неолибералния капитализъм доведоха до нарастваща дезинтеграция на населението, наречено с либералната дума „роми“. Засилва се циганофобията сред българите, както и ненавистта и недоволството на циганите от българите. В бившите Югославски републики имаме масово взаимни фобии. Сараево, където до 90-е години мирно съжителстваха и се женеха по между си хора от различни общности, мина през кървава война и днес сърби и мюсюлмани не могат да се гледат. Сърбите имат фобия от косоварите, а хърватите от сърбите. Някога народите на СССР се даваха за пример на братство в условията на социализма, сега сред всички тях наблюдаваме фобии и филии към Русия.

В засилващата се геополитическа битка фобиите са основен инструмент за манипулация от страна на политическите елити. Кризисните процеси във Великобритания и в САЩ, предизвикани съответно от Брекзит и срива на неолибералния глобализъм с идването на Тръмп, се компенсират с пренасочване на страховете на хората към Русия. В САЩ в момента това пренасочване е и към Китай, който заедно с Русия се представя като опасния враг, виновен за всички беди. На хилядите китайски студенти се гледа все повече като на агенти, които крадат американски тайни.

По времето на биполярния свят и студената война между САЩ и СССР образът на врага бе специфичен инструмент за политическо обединяване на големи групи хора от двете страни. Глуповатият Горбачов си въобрази, че ще премахне „образа на врага“. В разрез с обещанията му обаче се появиха какви ли не нови образи на врагове. Светът бе вкаран в неолиберално блато, в което омразата и ненавистта – към политици, социални групи, институции и хора – са по-големи от всякога. Типичен пример е Украйна. В ситуация на тежка криза, разпадни процеси и използване от Запада като геополитическо оръжие срещу Русия тя само за едно десетилетие се превърна в една от най-хейтърските и русофобски държави в света, реанимираща различни прояви на нацизъм и фашизъм.

При това тенденцията е не към отслабване, а към засилване на тези процеси. Реакцията на това са увеличаващите се антиглобализаторски, националистически, протекционистки вълни. Неолибералният капитализъм, маскиран с либералната идеологическа маска на „демокрацията“ като най-висше състояние на човечеството, беше цел на големи маси от хора в Източна Европа. Сега голямата част от тях се тресат от фобии и хейтърство. И тенденцията съвсем не е към „свят без войни и насилие“, както обещаваше преди 30 години перестройчикът Горбачов, на когото милиони наивници повярваха. Напротив, навлизаме в свят, в който фобиите и хейтърството ще тресат все повече и повече хора и ще дестабилизират съществуващата реалност.