Искам да ви разкажа история за един бос на най-голямата мафия в една държава. Бос, който управлява тази мафия в продължение на 10 години. Бос, който е известен с това, че най-добре, най-гъвкаво усвоява обществени поръчки. Чрез създадените за това схеми. Бос, за когото един магистрат казва: „Най-големият мафиот сред политиците и най-големият политик сред мафиотите“. Става дума за Бернардо Провенцано – босът на сицилианската мафия в продължение на 10 години. В продължение на 10 години той управлява „Коза Ностра“. От затвора той казва: „Вече не се налага да убиваме. Имаме под ръка магистрати и медии – те вършат мръсната работа доста добре“.
Бих искала да се обърна към медиите, към журналистите. Знам, че свободата се отстоява изключително трудно. Знам, че работите в изключително сложни условия. Знам, че журналистическата професия е изключително трудна професия в наши дни. И въпреки всичко, в големите медии останаха достойни журналисти, които успяват, въпреки условията, да правят журналистика. Въпреки всичко, останаха изключително големи журналисти и добри пера, които отстояват своите позиции в малките медии. И бих искала да ви кажа, че на вас ви е много трудно, защото вие нямате имунитет, защото зад вас не стои най-голямата опозиционна партия. И самият факт, че ви има означава, че утре вие отново можете да бъдете превърнати в четвъртата власт. Отново България, както през 2006 г., може да бъде наравно по свобода на медиите с Франция. И това зависи от всички нас.
Какво направи босът на България, който в продължение на 10 години управлява нашата родина. За 10 години, бъдейки в ЕС, ние имахме невероятния шанс да превърнем България в едно добро, достойно място за живеене. С милиардите, които получихме от ЕС, с помощта, която получихме от Брюксел, ние днес трябваше да имаме европейски пътища, европейска здравна система, европейско качество на образование, свободни медии, свободна конкуренция. Къде сме днес? Пътищата – ремонт след ремонт, българските автомагистрали не могат по никакъв начин да бъдат сравнени дори с тези в Косово и Албания, не говоря за Унгария или Западна Европа. Ние сме най-неграмотните в Европа, а бяхме в челните редици по грамотност. Днес имаме 60% функционална неграмотност. Журналистиката, която беше наравно по свобода с Франция, днес се намира извън Европа, някъде между Конго и Папуа Нова Гвинея. Здравеопазването – първи по смъртност и по лошо образование в Европа. Преките чужди инвестиции през 2006 г.-2007г. – 10 млрд. евро. Днес са под 800 млн. евро, а през 2018 г са 40 % спрямо 2017. За една седмица, през януари месец, четири завода напуснаха България. Около 2000 души загубиха своята работа. Къде заминаха собствениците – в Румъния, където има по-високи данъци и по-високи заплати. Босът на България казва: безработицата намалява. Това наистина е голям принос в икономическата история. Безработицата намалява, защото всяка година 50 000 души напускат България. Повечето от тях напускат от зор, защото в България има ниски заплати, няма никаква справедливост и няма никаква надежда.
Надявам се на всички ни да е ясно, че в България управлява най-антиевропейската организация, която е имало в страната. Ние стигнахме на дъното на ЕС по всички показатели. Босът, който днес управлява България, казва: в България има корупция, както навсякъде в Европа. И е прав. Проблемът в България не е корупцията, а огромният грабеж. Според последни данни и доклади на Евростат, Олаф, ЕК- грабежът в България е 11 млрд. евро на година. Те можеха да бъдат инвестирани в икономиката, създаване на по-високи заплати и пенсии. В България вече има пълзящ авторитаризъм. Тази част от българската история ще бъде запомнена като режимът на една шайка, режимът на една организирана престъпна група. Единствено левицата, най-голямата опозиционна партия в България, може днес да свали този режим. Но това не е лесно. Трябва да сме единни, защото те ще се опитват да ни заплашват, да ни изнудват, да ни рекетират. Те ще извадят голямата бухалка и вече я извадиха. Как днес биха звучали известните думи на Мартин Нимьолер, един много известен немски антифашист, ще ги перифразирам: "Авторитарната власт най-напред се разправи с опозицията. Аз не се противопоставих, защото не бях от опозицията. После се разправиха със журналистите. Аз не се противопоставих, защото не бях журналист. След това разгромиха профсъюзите. Аз не се противопоставих, защото не бях профсъюзен деец. Тогава се заеха със съседа. Не казах нищо, защото не го познавах. Накрая дойдоха за мен. Тогава вече не бяха останали хора, които да ме защитят".
Режимът в България се опитва да ни разедини и унищожи един по един. Да се разправят с нас един по един. Но искам да ви уверя, че няма режим, който историята да не е спряла. Ние днес, ако искаме и имаме сили, можем да бъдем част от тази история.
