Лидерката на БСП Корнелия Нинова каза нещо, което подозрително точно удря в десятката. Позабравила е само, че собствената ѝ партия вършеше навремето точно това, за което сега обвинява ГЕРБ
"Вземи си крадец и той ще хване крадеца". Твърди се, че тази сентенция се ражда в Англия през 17 век - цяло столетие преди да се превърне в държавна политика. Англичаните първо се подигравали на идеята, а после я взели съвсем насериозно и се втурнали да наемат престъпници, които да издирват други престъпници. Защото кой би могъл да разгадае най-добре ходовете на един крадец, ако не именно някой негов „колега"?
Историята е интересна, но не е достатъчно поучителна, понеже липсва епилогът: как се отнася обществото към наемника, след като си е свършил работата? Благодарят ли му, за герой ли го смятат, както излиза от американските уестърни? Или все пак си имат едно наум и за всеки случай крият сребърните прибори?
Прозрението на Нинова
Този въпрос вълнува сигурно и вас, ако сте чули вчерашния коментар на Корнелия Нинова по въпроса за сринатия Търговски регистър. Лидерката на БСП каза, че повредата може и наистина да е била техническа, но била нанесла и съвсем друга, много сериозна щета - довела до срив на доверието в институциите и в държавността. Проницателност, която подозрително точно удря в десятката.
Разговорът се водеше в парламента, докато се обсъждаше немислимото изчезване на цялата търговска база данни за поне десет дни - предостатъчно време, в което някой може да ви открадне фирмата, да кажем. Или да я изтрие от лицето на Земята, без дори да си прави труда да я краде. Огромен риск за бизнеса, който премиерът Борисов сведе до следното обяснение от трибуната на парламента: "Просто са се скапали дисковете". На което Корнелия Нинова отговори съвсем резонно, че проблемът не е в техническите детайли, а в друго: "... че сринахте институциите и държавността. Никой не ви вярва, че зад Търговския регистър няма да скриете нещо, че (...) няма някаква далавера". Изречение, което много прилича на журналистическите коментари отпреди пет години, когато на власт бяха социалистите. Тогава се твърдеше, че свалянето на Делян Пеевски от поста шеф на ДАНС още на третия ден изобщо не оправя нещата, защото доверието в държавността вече е сринато: щом се е намерила политическа сила, която да постави начело на държавен орган тъкмо човек, когото държавният орган би трябвало да разследва, значи проблемът няма как да се реши с една оставка.
Посланието: държавност няма
Случая "Търговски регистър" звучи пресилено само за онзи, който е проспал сходните факти между двата сюжета: как преднамерената измама, наричана "фалит на КТБ", се покрива с пари на данъкоплатците, как премиерът поощрява биячи по границата, как няколко закона и решения се зачертават, за да се рестартира наново измамата „Белене", как депутат, който трови медийната свобода, пише медиен закон, как пред очите на хиляди юристи Конституционният съд казва, че публикуваното законодателство не съществува...
Общото между тези събития е в посланието, че държавност няма. В очите на Бойко Борисов Търговският регистър просто се е развалил, без това да крие зад себе си някакви конспиративни намерения. Нека го приемем за вярно. Но как да кръстим управление, което десет месеца по-рано е било наясно, че в електронната система на регистъра е заложена техническа бомба и въпреки това не е направило нищо, за да предотврати избухването ѝ? Ами точно така - управление, което няма за цел да управлява. Съвсем като примерите с една прокуратура, която не разследва, или с един Конституционен съд, който не чете законите.
Лидерката на БСП много точно отбелязва, че натрупването на еднородни послания в тази посока води до срив на доверието в самата държавност. Позабравила е само, че собствената ѝ партия е с първородна роля в този срив. Но това е може би характерно за всеки, който коментира себеподобните си. И понеже изборите не са кой знае колко далеч, за всеки случай приберете сребърните прибори.
