Реално няма никакво увеличение на бюджета на БАН за 2016 г., а средствата, които са в повече представляват една допълнителна вноска към Европейската система за предсказване на времето, така че няма никаква финансова промяна. А иначе орязването на бюджета на учените започна драстично от времето, когато финансов министър бе Симеон Дянков и си остана на нивото на обидно и смешно заплащане. С това днешните управляващи показват, че виждането им за науката не е по-различно от това на Симеон Дянков, те нямат никаква визия за развитието на тази област. Смущаващо е сравнението на парите, които се дават в България за наука с тези на другите страни по света. Процентът за наука в българския БВП е два пъти по-нисък от средния за държавите в Африка и четири пъти по-нисък от средния за страните в Европа. Не искам да бъда краен, но това, което наблюдавам от години ме навежда на мисълта, че там, където са сърцата на българските политици, на същото място се намират и парите им. И ако проследим къде те инвестират публичните пари, ще видим, че науката е на последно място в техните предпочитания. Почти винаги такива средства отиват в едни фирми, свързани с едни обръчи, които пък са подчинени на едни партии. Как се отразява цялата тази задушлива атмосфера на младите, талантливи хора, които ние искаме да привлечем в науката? Единственото, което са ни оставили като опция е да им обещаем работа за половин или цяла заплата в диапазона 350 лв. - 420 лв. И на практика решението на тази задача е почти нерешимо. Младите хора не идват при нас. Мога да дам пример със собствената си реализация. На щат съм в БАН, но втората ми работа е в чуждестранна компания, където заемам пост, за който се изисква много по-ниска квалификация от тази, която имам като ядрен специалист с докторантура и само ще кажа, че началната заплата за длъжността е пет пъти над заплащането ми в академията. Е, правете си извода къде ще предпочетат да отидат младите специалисти, които в даден етап от живота си мислят за свой дом и семейство. Да се работи в IT бранша е престижно, но често изтощително, а за науката се искат и специални, и интегрални познания, които се трупат дълго, с цената на много труд и лишения. Сравнението между тези две области като степен на квалификация почти винаги е в полза на учения, но оценката си в достойно възнаграждение той не може да получи на научния фронт, уви. Като че ли някой няма интерес България да върви напред в научно отношение, да развиваме нови технологии и ноу-хау. Май предпочитат да ни ги продават тези скъпи неща, докато нашите учени тънат в бедност и работят на инат в системата. На никъде не отиваме - управляващите нямат визия за научните разработки и приоритети. В момента се прави един безсмислен технологичен център на 4-ти километър в София - без идея какви точно технологии ще се откриват и практикуват там, доколкото съм прочел от открити източници. А там, където имаме успехи и международно присъствие и признание се орязват пари от тези научни структури. Заради тези тежки материални лишения се прекъсва връзката между по-възрастните и по-младите учени, което означава срив и в приемствеността. А това говори, че няма да имаме и реално наука, защото тя до голяма степен се основава на приемствеността на знания и опит. Визирам местата и научните институции, където се правят съществени научни опити, където има утвърдени школи- БАН, Медицинска академия, Софийски университет „Св. Климент Охридски" . Там млади хора няма да постъпват, за да поемат щафетата от по-възрастните учени. Защото в по-тясното разбиране науката си е освен призвание и занаят, на който се учиш от по-добрия. И, все пак, защо е толкова настървено отношението към БАН от страна на някои политици, което не е само при това правителство? Човек остава с впечатление, че науката им пречи... Съвсем откровено един бивш министър на образованието ми каза преди време, че му „пречат" едни имоти, които БАН притежава. Говорим за хора с власт, които се интересуват от недвижими имоти, а не става дума за личности, които се интересуват от нематериални блага. По-ясно не мога да го кажа. Обикновеният, образован човек в България би си помислил, че положението е отчайващо. Но не е съвсем така. Пътят на учените днес е да продължават да протестират и да имат волята да се съпротивляват на тази безпросветна тенденция. Дотогава докато пишман бизнесмените у нас не бъдат сменени на пазара с по-разумни предприемачи, които могат да разберат, че там, където БАН и Софийският университет имат недвижими имоти, всъщност, много по-голяма печалба има от продуктите, които разработват, отколкото от местоположението на самите учени. Дотогава, докато това се случва, интересът към нас ще бъде не толкова политически и държавнически, колкото на ниво брокери на недвижими имоти, които няма как да разберат, че науката води до богатство. /БГНЕС
--------
Д-р Христо Лафчиев, ядрен физик.
