Тази предизборна кампания ще бъде запомнена с две схеми за злоупотреба. Те са известни на всички, но наказани няма да има. Защото и двете се оказват напълно законни. Коментар на Иван Бедров.

40 хиляди - това число обединява две грандиозни схеми от предизборната кампания, които ще останат ненаказани. Защото са законни. Въпреки очевидната злоупотреба с демокрацията и с парите на данъкоплатците, тези две схеми не провокираха нито тревожност, нито активност от страна на институциите, защото... всичко е законно.
Първата схема ще направи така, че в редица населени места в България кметовете ще бъдат избрани не от хората, които живеят там, а от появили се "новоселци", които са регистрирани в началото на годината, а преди седмица от тяхно име в общините са постъпили заявления за гласуване по настоящ адрес. Не е задължително някой да е виждал тези хора, по документи те вече са жители и избиратели в определени села и градове. Броят на тези "новоселци" е около 40 хиляди. Точно толкова пари отпуска държавата и на всеки инициативен комитет, който се регистрира за застъпник на една от двете позиции на предстоящия референдум за електронното гласуване. И огромната част от тези пари са на път да се озоват в едни конкретни ръце. И едното, и другото е възмутително. Но това не е тема за реакция, защото законодателят е оставил вратата широко отворена.
Новите "съседи"
Схемата с адресните регистрации стана видна още в началото на лятото, когато правителството направи публични данните за броя на регистрациите в последните пет години във всички населени места в България. Хората са мобилни, напълно нормално е да променят регистрацията си. В годината на избори обаче изведнъж българите са станали точно два пъти по-мобилни. За първите четири месеца на 2015-та новите адресни регистрации надхвърлиха обичайното количество регистрации за същия период в предишни години с близо 40 хиляди души. Географията на това явление също е интересна – най-висока концентрация се забелязва в бедни общини в Северозападна и Западна България. В отделни села новодошлите са дори повече от местните хора. Още преди месеци бе очевидно, че това е подготовка за подмяна на вота в притеснителен брой населени места.
Тази схема е от три етапа. Първият етап - този с регистрациите - е отдавна е факт. Вторият - с подаването на заявление за гласуване по настоящ адрес, приключи преди броени дни. Последният етап е в самия ден на изборите - става дума за извозването на хората за гласуване в деня на изборите.
Частичните данни дотук показват, че схемата е сработила и в общини като Грамада и Макреш, Видинско, Трекляно, Кюстендилско, Ковачевци, Пернишко, и Братя Даскалови, Старозагорско. Там новите избиратели са доста сериозен дял от жителите. Държавата обаче не направи нищо, за да пресече тази схема още в първия й етап. Вярно, бяха назначени проверки, но те доведоха до заличаване само на 1774 от общо 40 хиляди регистрации. Във втория етап държавата отново бе само зрител. Сега очакваме третия – реализацията на схемата, след който отново ще се окаже, че институциите са предпочели да стоят настрани. И да обясняват, че всичко било законно.
И малко пари в брой
Да обърнем внимание и на втората схема: тази с 40-хилядните медийни пакети, отпускани от държавата на инициативни комитети, които се регистрират зкато застъпници на една от двете позиции на предстоящия референдум. Крайният резултат тук сочи, че 5 от общо 8 инициативни комитета избраха да насочат почти всички полагащи им се пари към един единствен и не особено популярен сайт. Всичко е законно. Скандалното само е, че собствениците на сайта се оказаха свързани с неправителствената организация Институт за модерна политика, чиито лица са кандидати за депутати или съветници от БСП. На практика парите на данъкоплатците не отиват за популяризиране на идеите на тези инициативни комитети за референдума, какъвто е замисълът на законодателя. Или не е бил такъв?
Нежеланието или пък безпомощността на държавните институции да противодействат на тези очевидни схеми са само половината от проблема. Другата половина е това, което ще последва. Отвращение от политическия процес, повишаване на недоверието и отблъскване на още и още хора от изборите. Така кръгът се затваря – и далаверата върви, и хората обръщат гръб на демокрацията. С един куршум – два заека. Само че стрелецът не сме ние.
DW