Трудно е да се намери по-ентусиазиран поддръжник на руския президент Владимир Путин от Константин Малофеев - един от т.нар. "ортодоксални (православни) бизнесмени", който е особено гласовит в подкрепата си за сепаратистите в Украйна.
Малофеев вижда постиженията на Путин в това, че е смазал олигарсите, възстановил е властта на Кремъл над цялата страна, съживил е икамо като империя. Путин е лидер с историческа роля - най-добрият лидер за послономиката, засилил е влиянието на православната църква и е върнал ролята на Русия като независим геополитически фактор. "Русия не е Белгия. Русия може да съществува седните 100 години", каза той неотдавна пред мен и мои московски колеги в своите офиси, окичени с царистки регалии.
Когато обаче бе запитан дали Путин е успял да създаде система на управление, която да го надживее, иначе словоохотливият Малофеев изрази известни неприсъщи му съмнения. "Да се намери друг Путин е много трудно. Не съм сигурен, че тази система може да се запази след него", каза той.
Колебанието на Малофеев опира до основния грях на управлението на Путин, който западните политици трябва да имат предвид в отношенията си с Москва. Путин затвърди властта на Кремъл за сметка на авторитета и легитимността на всички останали конкурентни институции.
За последните 15 години той неутрализира парламента, губернаторите на регионите, свободната преса, опозицията и съдилищата. Погледнато от която и да било по-дългосрочна перспектива, очебийната отличителна черта на путинова Русия е не силата й, а обезпокоителната й неустойчивост.
За момента Путин може да създава впечатлението, че властва над всичко, което е под негов надзор, че води една отново надигаща се Русия, която плаши бившите си съветски съседи.
Западните дебати за Русия обаче имат склонност да изопачават редуващите се в тази страна цикли, а нейните политици се ужасяват от перспективата за нова Студена война. Но не след дълго Русия може отново да изпадне в един цикличен спад, карайки Запада да се притеснява за опасностите от икономически и социален хаос, войнствен национализъм и разпространение на ядрените оръжия.
Една слаба Русия може да бъде дори по-опасна от една силна. Не само политическият модел на Путин изглежда остарял. Не по-малко архаична изглежда и икономиката на Русия. Подложена на натиска на ниските цени на енергоизточниците, западните санкции и масивното изтичане на капитали, руската икономика се сви с 4,6 процента през второто тримесечие на 2015 година в сравнение със същия период на миналата. Реалните доходи падат за първи път при управлението на Путин.
Някога Съветския съюз се състезаваше с Америка за икономическо надмощие. Сега брутният вътрешен продукт на САЩ, изразен на базата на покупателната сила, е пет пъти по-голям от този на Русия. Ако, според някои предположения, ние сме достигнали пика на търсенето на петрол, то тогава руската икономика изглежда уязвима с оглед на неспособността й да се диверсифицира. Тя няма нов модел за ръст.
В основата на тази икономическа уязвимост е демографската катастрофа. Населението на Русия спадна до 142 млн. - по-малко, отколкото това на Бангладеш. Много от най-добрите й мозъци напускат страната, или са принудени да го правят. Неотдавнашно руско проучване на демографските тенденции в страната стигна до следния извод: "Ако положението не се подобри, страната може да се изправи пред проблеми в икономиката, международната конкурентоспособност и, в дългосрочна перспектива, също и в геополитиката."
Русия има малко надеждни съюзници в чужбина. Евразийският съюз, който тя успя да скърпи като съперник на ЕС, е дворец, построен върху пясък. Москва залага много на партньорството си с Китай, но то е твърде несиметрично и Пекин успява да изтръгне висока икономическа цена за добрата си политическа воля. В една предядрена епоха Китай сигурно би анексирал Сибир досега. Руските опити за износ на влияние чрез т.нар. "мека сила" също не изглеждат многообещаващи, въпреки експанзията на подкрепяните от държавата англоезични медии.
Проучване за отношението на 45 000 души в 40 страни, публикуван този месец от изследователския център "Пю", констатира, че за Русия и Путин има недобро мнение по света. "В повечето части на света благоприятно мнение за Русия имат значително по-малко хора, отколкото за САЩ", се отбелязва в проучването. Средно около 58 на сто от запитаните във всяка страна извън Русия имат негативно мнение за Путин.
С оглед на всички тези слабости, един либерален руски приятел сравнява Путин с гигантската хлебарка от известната детска приказка в стихове на Корней Чуковски. За известно време хлебарката, с грозния си вид и застрашителните си мустаци, хвърля в паника всички далеч по-големи животни, тръгнали заедно на пикник. И всички те се разбягват по полята и горите, ужасени от страшния вид на хлебарката. Но после отгоре се стрелва едно врабче и клъвва хлебарката, а животните остават в почуда защо изобщо са се бояли от нея.
Съдбата на Путин остава несигурна, а бъдещето на Русия - тотално непредсказуемо. Трудно е да се намери подходящ отговор на тази дилема. Западът тежи повече, когато е единен и силен. Със сигурност беше правилно налагането на санкции срещу режима на Путин заради потъпкването на суверенитета на Украйна. Правилно е да се укрепва защитата на страните от НАТО, които граничат с Русия.
Ще бъде обаче прибързано да се поставя знак за равенство между режима на Путин и Русия и за тази цел да се обявява нова Студена война. До ограничената степен, до която е възможно, Западът трябва да показва на руския народ, че няма желание да го изолира. Той трябва да остави открехната вратата за Русия, в случай че някой бъдещ неин лидер пожелае да се мине обратно през нея.
