Масовото усещане за безредие и несправедливост се пренася и на пътя. Жертвите от катастрофи в България стават все повече, а причините продължават да не ни интересуват, коментира Иван Бедров и дава примери.
Преди три месеца Народното събрание увеличи до 200 лева глобата за паркиране в паркове и градини, по тротоари и детски площадки. Обявената цел на тази мярка бе да се сложи ред в българските градове. По това време телевизиите обичаха да показват една алея в Борисовата градина в София, в чието начало има знак, който указва, че влизането е забранено. Но това не спираше никого. Кампанийният интерес доведе дотам, че алеята вече е преградена, а целият трафик се измести по съседната. Отново никой не пречи на нарушаването на закона, отново на никого това не прави впечатление.
Този случай не може изобщо да се сравнява с ужасяващите новини от последните дни: автомобилна гонка уби две деца в Лесидрен; млад шофьор уби варненски лекар, който излизал от нощна смяна в болницата; друг бързащ занякъде уби възрастен мъж, който пресичал на пешеходна пътека в Пловдив... Разбира се, че нарушеното спокойствие в парка и няколко прегазени тревички не могат и не бива да се поставят наравно с отнетите човешки животи. Става дума обаче за един и същи проблем - масово незачитане на правилата и отказ на институциите да наложат законовия ред. Безредието убива систематично и изобщо не става дума просто за инциденти „ами, случва се", а за закономерен резултат.
Колко голям е проблемът?
Два дни след като медиите са показали трагичните инциденти, те се превръщат в статистика. Нито са извлечени поуки, нито са отстранени факторите, довели до произшествията. Концентрацията на новини за нелепи катастрофи с жертви не заблуждава - статистиката наистина показва увеличение на инцидентите със смъртни случаи. Докато преди 25 години убитите по пътищата са били 1 563 за година, в последното десетилетие започна трайно намаление, за да стигнем до 601 жертви през 2012 и пак толкова през 2013 година. Но дори и в тези „добри" години, България даваше два-три пъти повече жертви спрямо броя на населението си в сравнение с Германия, Дания, Холандия, Великобритания или Испания. В тези години средната смъртност на пътя в Европейския съюз беше 55 на 1 милион население, докато в България този показател бе 82.
Случайно или не, в последвалите години, когато българите видяха, че абсолютно всичко е възможно - и медиен магнат с един стар опел в декларацията си да оглави службите за сигурност, и 4 милиарда лева да изчезнат от една банка пред невъзразяващия поглед на държавата, и старото УБО да бъде съживено със закон, и задкулисните политически сделки вече да се правят пред кулисите, и институциите да се превръщат в бухалки за лична употреба, и доверието в полиция, съд и прокуратурата да се срива - в тези години усещането за безредие и демонстративно незачитане на правилата се пренесе видимо и на улицата. Не е задължително да има връзка между тези неща. Факт е обаче, че миналата година жертвите вече са с 10% повече от предишната, а тази изглежда няма да остане по-назад.
Малките детайли зад големия проблем
Група младежи тероризират Лесидрен от години. Организират състезания по улиците и никой не смее да им противоречи. Кметът казва: мрън-мрън, полицията не била чувала. Накрая убиха две деца. В историята няма „ако", но ако общината и МВР наистина служеха на хората и на закона, подобни индивиди или щяха да бъдат принудени да се съобразяват с правилата, или щяха да бъдат санкционирани.
Когато лекарят е излизал от болницата във Варна, той е знаел, че мястото е опасно. Защото, както се оказа, много пъти преди това медиците са призовавали община Варна да обезопаси въпросното място и са предупреждавали за това, което може да се случи. И то се случи.
По голям булевард в Пловдив автомобили летят с почти 100 км/ч. Никой не ги санкционира. Накрая те убиват хора. В центъра на Стара Загора има пешеходна улица. Забранено е влизането на коли. Но те влизат, деца играят. Преди година там бе убито 4-годишно момченце. Месеци по-късно автомобилите продължаваха да влизат, общината продължаваше да бездейства и само късметът спаси други деца.
Зад всеки нещастен инцидент стои конкретно нарушение от конкретен човек, конкретно бездействие от конкретни санкциониращи институции, конкретно безхаберие от страна на конкретни кметове. Ще продължаваме да се избиваме, защото нямаме за цел да не се избиваме. Защото правилата са за някого другиго, а правовата държава не ни устройва. Защото и грабежът на КТБ, и унищожаването на природата, и голяма част от жертвите на пътя са резултат от един и същи проблем - липсата на върховенство на закона. Но този израз е удобно да остане неразбираем за хората. За да можеш да парираш всеки призив за налагане на ред с популисткото „Хората нямат какво да ядат, а той за съдебна реформа ми говори".
DW
