Петролът в основата си е цикличен бизнес. Това е ясно, но е удивително колко често се забравя от прогностиците и инвеститорите.
За век и половина, откакто през 1859 година със сондата на Едуин Дрейк са положени основите на съвременната петролна индустрия, реалните цени са се удвоявали в рамките на три години в не повече шест отделни случая и са намалявали наполовина четири пъти.
Ако цените се задържат около 50 долара за барел през останалата част от годината, 2015-а ще бъде петият случай на спад на реалните цени с над 50 % за по-малко от три години.
Така че резките ценови промени за кратък период са нормата, а дългият период на относителна стабилност между 1931 и 1969 година е изключение.
Следователно всеки опит да се прогнозира докъде ще стигнат цените в средносрочен план (две до пет години) или дългосрочен (над пет години) въз основа на текущите цени или неотдавнашни промени е обречен на провал.
Цикличната непредсказуема природа на цените не възпря опитите на "армия" от прогностици да отгатнат докъде ще стигнат, но повечето прогнози имат примамливото свойство да гледат назад във времето.
Когато цените са високи и се покачват, повечето прогнози залагат, че те ще се повишат още повече на фона на нарастващ недостиг (на суровината - бел. прев.). Когато са ниски и се понижават, според повечето прогнози спадът ще се засили на фона на продължително свръхпредлагане.
През 2008 година, а след това и през 2011/12-а, когато цените достигнаха връх съответно от 140 долара и 120 долара за барел, повечето анализатори прогнозираха, че цените ще останат високи малко или много завинаги.
Нито един водещ прогностик не очакваше цените да потънат обратно до под 60 долара за барел, но и двата пъти се случи за по-малко от три години.
Сега цените се понижават и изглежда никой от основните специалисти не прогнозира, че те отново рязко ще скочат в обозримо бъдеще.
Само че сегашните очаквания за низходяща тенденция в средносрочна перспектива едва ли ще бъдат по-точни от оценките между 2008 и 2011 година за трайно високи цени.
ПРОМЕНИТЕ ВЕЧЕ СА В ХОД
Всички прогностици правят грешката да допускат, че в средносрочен план нещата ще изглеждат сходни с близкото минало, докато опитът показва, че ще изглеждат много различно.
И двете страни на пазара - предлагане и търсене - са обект на дълъг период на разминаване между ценовите промени и приспособяването на производството и потреблението.
Сегашната производствена и потребителска среда бе оформена от цените през последните две до пет години, между 2010-а и 2014-а, когато котировките като цяло бяха високи.
Средата на предлагане и търсене след две до пет години, между 2017-а и 2020-а, ще бъде моделирана от сегашните цени, които към днешна дата са много по-ниски.
Големите промени вече са в ход. Потреблението на петрол в развитите икономики тази година се очаква да нарасне с най-бърз темп от над едно десетилетие в резултат на понижението на цените и продължаващото икономическо възстановяване.
Що се отнася до предлагането, растежът на производството извън Организацията на страните изностителки на петрол (ОПЕК) ще се забави от 2,4 милиона барела на ден през 2014 година и 1 милион барела дневно през 2015 година до нула през 2016 година, според Международната агенция за енергията.
И след три години, в които шистовият петрол в САЩ се увеличаваше с над 1 милион барела дневно годишно между 2012-а и 2014-а, ставайки причина за по-голямата част от растежа на глобалното производство, се очаква нарастването на този петрол да спадне до нула през 2016 година, според американското Управление за енергийна информация.
С повишаване на предлагането по-бавно от преди и по-бързо нарастване на търсенето, излишъкът на пазара би следвало да бъде премахнат през идните 12-14 месеца, ако цените останат на сегашното си равнище.
Бърз растеж на потреблението на гориво, съчетан с рязък спад на петролните сондажи по света, означава, че нивото на цените в момента няма да е стабилно в средносрочен план.
На практика е разумно да приемем, че ще се наложи цените да се повишат до известна степен над сегашното си равнище, за да направят по-умерен растежа на търсенето и да насърчат повече инвестиции в производството.
НОВО ЗАГУБЕНО ДЕСЕТИЛЕТИЕ?
Някои анализатори и шефове на петролни компании са на мнение, че секторът може би навлиза в нов спад за повече от десетилетие, подобен на случилото се между 1985 и 1998 година.
Само че сравнението не е добро, тъй като сегашната ситуация на петролния пазар се различава от 80-те и 90-те години по важни аспекти.
През 1985 година членките на ОПЕК имаха около 10 милиона барела дневно незает капацитет, чието свеждане до по-нормално равнище отне над едно десетилетие.
През 2015 година обаче свободният капацитет на ОПЕК е под 2 милиона барела на ден, според оценки на Управлението за енергийна информация на САЩ.
Откъм предлагане през 80-те и 90-те години се наблюдаваше бърз растеж на производството извън ОПЕК в Северно море и други райони, което донякъде има сходства със скока при шистовия петрол.
Шистовото производство обаче е по-унифицирано и чувствително към ценовите промени, отколкото огромните традиционни петролни находища, разработени в Северно море и на други места през 80-те и 90-те години на миналия век.
Няма съмнение, че петролната индустрия преживява дълбоко и болезнено приспособяване след десетилетен бум.
Да се прогнозира обаче, че ще този период ще бъде толкова дълъг и болезнен, колкото спада от 80-те и 90-те години, вероятно би била поредната оценка, гледаща в миналото и направена в резултат на ценови спад.
