Резултатът от преговорите между Иран и групата "5+1" във Виена беше очакван и внимателно наблюдаван от страните в Близкия изток. Вниманието беше насочено по-скоро към реакцията на основните сунитски държави като Саудитска Арабия и нейните партньори от Съвета за сътрудничество на арабските страните от Персийския залив (ССАДПЗ).

По думите на близък до иракския вицепрезидент Ияд Алуаи – сделката не беше толкова за ядрените възможности на Иран, колкото за бъдещето на региона.

Съветът за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив

Съобщението от австрийската столица провокира верига от реакции, но въпреки това малко от тях отразяваха официалната позиция на столиците в Залива. И ако в Багдад и Дамаск новината беше посрещната с очакван позитивизъм, държавите-членки на ССАДПЗ запазиха по-скоро умерен тон. За страните от Залива преговорите между Иран и САЩ, както и предполагаемото затопляне в отношенията между Техеран и Вашингтон, чертае очакване промяна на статуквото в Близкия изток.

След 1979 г. и Ислямската революция САЩ загубиха своя стратегически съюзник в лицето на режима на шах Реза Пахлави. Празнината скоро е запълнена от Саудитска Арабия, която предлага изгодни за Вашингтон условия, които осигуряват американското военно и политическо присъствие в региона, в замяна на гаранции за национална сигурност срещу иранско идеологическо и военно влияние.

Ядреното споразумение засили опасенията сред страните от Залива, че САЩ като че ли заемат страната на Иран, стремейки се да постигнат сделка преди изтичането на мандата на американския президент. Първият признак за разминаване в очакванията между съюзниците се прояви по време на пика на сирийската криза през 2013 г., когато очакванията за воден от САЩ военен удар срещу режима на Башар ал Асад бяха попарени от решението на Вашингтон да не нанася удари срещу сирийската армия в замяна на унищожаване на нейния химически арсенал. В резултат на това, за първи път от почти четири десетилетия, кралят на Саудитска Арабия Абдула отказа поканата за телефонен разговор с американския президент. По късно, през май т.г. новият саудитски държавен глава Салман бин Абдулазиз отклони възможността да участва на срещата на високо равнище в Кемп Дейвид между САЩ и ССАДПЗ, което отново бе изтълкувано като знак за охлаждане в отношенията между Вашингтон и Рияд.

В коментар за медиите анонимен саудитски дипломатически източник посочва, че "отношенията между Саудитска Арабия и САЩ ще издържат, но те се намират в много деликатен етап".

Това развитие на събитията подтикна мнозина да предположат, че срещата в Кемп Дейвид бе опит на Вашингтон да увери своите съюзници в ангажираността си по отношение на тяхната сигурност.

Въпреки това обаче, независимо от американските усилия, пропастта между политическите становища на САЩ и техните съюзници от Залива се разширяваше. За САЩ ударението във външната политика в региона бе поставено върху т.нар. "война с тероризма", която през последните месеци изцяло се насочи срещу ИДИЛ.

От гледна точка на ССАДПЗ приоритетно значение имат гаранциите, които САЩ ще предложи след споразумението с Иран. Вълната от нестабилност и конфликти не само в Сирия, Ирак и Йемен, но също така и в някои определени части на държавите от Залива, където има шиитско население е плашеща за членовете на регионалната организация и изисква допълнителни усилия.

В една вече обтегната регионална обстановка, всяко споразумение между Иран и Страните от 5+1 би могла да преобърне геополитическия баланс между Иран и ССАДПЗ, като се отрази негативно на страните от Залива.

За да се преодолее напрежението на дневен ред са усилия за иницииране на поредица от двустранни срещи от регионален мащаб между Иран, неговите арабски съседи и САЩ. Скоро след обявяването на сделката във Виена, Техеран заяви намерението на иранският външен министър Джавад Зариф да посети Кувейт, Катар и Ирак. Този избор не е случаен. Както Кувейт, така и Катар имат сериозно влияние по отношение на решенията, които ССАДПЗ взима и чувстват необходимост да получат гаранции за своите интереси. Подобно на Оман и Кувейт и Катар внимателно и дипломатично приветстваха ядреното споразумение. На посещение в региона бе и министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър, който увери Израел, Саудитска Арабия и Ирак, че страната му ще продължи да се противопоставя на иранска намеса във вътрешните дела на страните в Близкия изток.

Немалко значение за позицията на заливните монархии имат и икономическите последици от споразумението. ССАДПЗ внимателно следи поведението на своите основни бизнес-партньори по отношение на Иран. Така например намерението на Южна Корея да засили присъствието си на иранския пазар и в частност в енергийния сектор е притеснително за монархиите от Залива. Сеул е основен клиент на втечнен природен газ и петрол за ССАДПЗ и съобщението за готовността на страната да увеличи инвестициите си в иранския енергиен сектор, както и да продава на Иран стомана, химични продукти, машини и електронни уреди буди безпокойство у шестте държави-членки. Двамата най-големи търговски партньори на Иран през 2014 г. са Китай и ОАЕ, следвани от Индия, Южна Корея и Япония.

Колкото до Ирак, Багдад търпеливо чака да чуе от своите съседи и близки съюзници с какво сделката от Виена може да помогне за кризата в страната. По думите на представител на Великия Аятолах Мухаммад ал Хаким - "Ще сме щастливи да разберем какво ще ни донесе бъдещето след споразумението".

Доминиращото впечатление в Залива вижда Иран в ролята на решаващ фактор, който е в състояние да повлияе на разположението на силите. Усещането за опасност обаче е вероятно преувеличено. Без съмнение САЩ и Иран редуцираха нивото на продължаващото с години противопоставяне, но принципните различия между страните остават. По отношение на Сирия гледните точки са откровено противоположни. В началото на кампанията срещу хутите в Йемен Вашингтон осигури на Рияд разузнавателни средства, оръжия и кораби за участие в морската блокада. По тази причина би могло да се заключи, че опасенията, че САЩ ще променят приоритетите си в Близкия изток са по-скоро преувеличени.

Йордания и Турция

Йордания и Турция също много внимателно следят изхода от продължаващите преговори между Иран и САЩ.

Докато Анкара има малко причини да се притеснява за възможно влошаване на отношенията си с Иран, тя все пак е внимателна, тъй като иранското присъствие по границите на Турция е очевидно. Турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че страната приветства вдигането на ембаргото срещу Иран.

Турция и Иран – отдавнашни съперници в региона, имат стратегическо споразумение от 2003 г. да не допуснат възможни опити за независимост на кюрдите в Ирак. До момента двете държави спазват договореността. По отношение на Сирия обаче различията им са съществени. Докато все още е рано да се предположи каква би била промяната в иранската позиция по отношение на конфликта в Сирия и стратегията срещу ИДИЛ, Турция вече позволи на американските военновъздушни сили да използват базата в Инджирлик. Решението на турското правителство се разглежда като предпазна мярка срещу възможно увеличаване на иранското присъствие в Сирия и като знак на добра воля спрямо Вашингтон след продължителния отказ на Анкара да позволи на международната коалиция да използва стратегическата база срещу групировката. Решението се разглежда и в светлината на текущите военновъздушни удари срещу ИДИЛ и ПКК в Сирия и Северен Ирак, както и решението на НАТО да подкрепи Турция в борбата срещу терористите.

Позицията на Йордания по отношение на Иран традиционно е или предпазлива или негативна. През 2003 г. Техеран беше обвинен от крал Абдула за създаването на т. нар. шиитски полумесец – твърдение, което никога не бе коментирано от Иран. За сега е трудно да се предположи реакцията на Йордания, но по всяка вероятност страната ще следва дипломатическия пример на Саудитска Арабия преди оцени споразумението. Аман по-скоро ще приветства сделката, отколкото да я заклейми.

В краткосрочен до средносрочен план сделката от Виена ща има повече икономически, отколкото политически изводи. Иранският политически елит вече коментира, доколко вдигането на санкциите ще донесат очакваните почти 150 милиарда долара. Неотдавна медии, близки до консервативните политически кръгове посочиха, че всъщност става дума за едва 28 милиарда, като поставиха въпроса, къде е останалата сума? При всички случаи освобождаването на банковите активи на Иран ще позволят на страната да отговори на належащите си финансови и икономически нужди, сред които безработицата и състоянието на икономиката е особено актуален въпрос.

На регионално ниво Иран ще търси бързо възстановяване или укрепване на отношенията с потенциалните инвеститори, както и ще разчита на възможна икономическа експанзия в традиционно важни региони като Централна Азия или Кавказ. В сферата на сигурността Техеран едва ли ще се откаже от позициите си по отношение на конфликти, като този в Йемен например.

В заключение споразумението между Иран и групата "5+1" трябва да разкрие в какъв мащаб иранският дипломатически елит е в състояние да защити стратегическите си интереси. Иранската дипломация е известна със своя прагматизъм и способност настойчиво да защитава това, което смята за свой приоритет. Въпреки това, както показаха преговорите във Виена, понякога подобна тактика е невъзможна без компромиси. /БГНЕС

----------------

Мирослав Зафиров е програмен директор в Софийски форум за сигурност, програма "Близък изток". До 2014 г. работи в Министерството на външните работи, което напуска, за да заеме експертна длъжност в международна организация, базирана в Близкия изток.