И в най-големите горещини част от българите остават пристрастени към новините. Отваряме която и да е медия- вестник, радио, ТВ и какво научаваме - починал лекарят, пребит с тръби в Курило, искат арест за бащата, изхвърлил новороденото си дете в тоалетна, а пребитият от гледачите си Христо се възстановявал...

Всеки ден прибавя нови черни багри в новинарските емисии, които приличат повече на криминални - останалите събития изглеждат като блед пълнеж на този фон.

Очертават се два тежки въпроса - защо всичко това се случва в този мащаб у нас и защо журналистите налитат точно на тази тъмна част от живота ни?

Ами случват се, защото хората не могат вече да решават голяма част от своите проблеми в условията на фрустрацията, която цари в обществото. Не само у нас е така, но пък честотата на анормалните явления се засили и това е видимо. Просто процесите се забързаха, а с тях и агресията на хората. Нараства, обаче, и автоагресията. Разбира се, че отражения дават и горещините, климатичните условия проправят пътя на реакциите при гранични състояния, в които човек първо действа, а после-мисли. Но същественото е друго - задълбочава се процеса на невъзможност на българина да задоволи свои базови потребности, а на втори план - социалната тъкан на обществото се разкъсва.

Хората са все повече и повече сами, независимо, че градът е голям и оживлението е навсякъде. Да, така е - има индивиди, няма общност. В миналото ни е спасявало селото с неговата патриархалност и здрави семейни връзки, градът - с неговата меланхолична културна обвързаност. Въобще - спасява всяка идеология, в която има думичката "ние". Докато сега, четвърт век, това "ние" е всестранно демонизирано, остракирано и заменяно с индивида.

Великото "постижение" на неолиберализма бе да убеди хората, че всеки трябва да се справя сам, ако може, ако не - да се остави да потъва. Така нормалното бе избутано на заден план. На преден план е някаква смесица от реалити и реалност, някакви малцинства или щурави хора с щури претенции във всички сфери на живота.

Нормалното е натикано в ъгъла. По тази причина нормалните реакции са в дефицит в обществото. И индивидите реагират като биологични единици, а не като личности със социална чувствителност, които имат връзка с останалите хора и са наясно, че добруването им зависи от добруването на другия до него. Не може ти самият да си добре, а другите-зле.

Втората страна на въпроса е за реакцията на медиите. Тяхното огледало също е изкривено и то не от вчера, гангрената започна преди 20-тина години. Спомнете си наложената максима,че не е новина куче да ухапе човек, а обратното - човек да ухапе куче. Така на всички новини от типа - човек ухапа куче - им се дава преднина. Вече е изработен рефлекс в медиите да хващат във въздуха такива "събития" и да им отреждат водещо място.

За мен това е израз на сериозна болест, която започва да убива самите медии.

Може би, ще бъде по-точно да кажа, че процесът вече е напреднал. Защото и младите журналисти тръгват по скверния път, насърчавани да нямат скрупули, развращавани от собствените си писания. Професионалната журналистика за мнозина от тях е нещо средно между кошмар и скука. А и не го могат, защото за другото не се изискват системни познания и ерудиция. Лисваш кофата с помия и "челото" ти е готово. Защото перверзното е онова, което искат от репортерите редакторите.

Недоумявах как двама професионални журналисти се занимаваха с празната тема: младо семейство иска обяснение от НСО, че изтикало колата им от пътя си. Потекоха едни обяснения в националната медия... без да се споменава за режима на тази служба, едва ли не от НСО трябваше да им се извиняват пред целия народ.

Моля ви, трябва да има някаква граница на празнодумие в медиите. Не може да извадиш специализирана служба да дава обяснения на всеки по пътя. Сами си детронираме институциите и после...защо не си уважаваме държавата? А, всъщност, нищо особено не се е случило.

Същото бих казал и за поредната изцепка на лицето Радан Кънев, който пък обяснява как си общува с друго лице с обръщението "копеле". И се почна една журналистическа надпревара кой най-цветисто ще интерпретира епизода. Ами този език унижава не само него, не само другия, но и цялата политическа класа. Затова медиите трябваше да ни спестят тази езикова интрига. Но от такава хигиена на езика и новинарството май малко от тях се интересуват. И дори без да искат медиите започнаха да се изравняват с интернет форумите, в които на свобода анонимно можеш да се присмиваш, да кълнеш, да лъжеш, да съдиш.

И това, уважаеми, е израз на болест.

Съвсем неестествено е да боледува в организма една система, а другите да са добре. Не може в организма да има една нездрава част, която често е извън закона, а ние да я обгрижваме постоянно.

Същото е, че сме се примирили в България да има етническа партия. Такава деформация е в състояние да зарази и разболее целия обществен организъм, съсипва и държавата. Убеден съм, че това е направено нарочно.

Какъв е начинът да се съхраним психически?

Няма лесен отговор. Показателно е, че нараства търсенето на помощ от психотерапевти. Но говорим за друго.

Най-важният стабилизиращ фактор е семейството. Но именно то е тежко болно в днешно време или по-точно - целенасочената атака срещу него. Каква е тази мода да не влизат в брак хората, които създават деца? Не беше ли това една от демократичните ценности? За мен атаката срещу семейството е атака срещу нормалното.

Нека не звучи патетично, но разгромът на семейството е разгром на нацията, както и поражение на човещината. Защото няма по-добро място за създаване на деца от семейството. Както няма и по-добра самореализация за един човек от родителството. И когато липсва пълноценното семейство се получават такива драми като тази на майката, работеща зад граница, оставила детето си за отглеждане на празноглави, садистични хлапета. И те го "възпитали" по единствения начин, който познават - малтретирането...

Трябва да си върнем човещината.

А тя е свързана и с реанимация на обществото. Човекът винаги е бил част от социалната конструкция и не може да живее сам. Да, той трябва да поеме отговорност за себе си, но това става само в условията на здрава социална среда и на първо място-на стабилната семейна среда. На второ място са приятелите и на трето- професионалният кръг. Но и там се разкъсват връзките- кой както е уреди, "всяко куче за свой крак" - това също ерозира социалното и индивидуалното здраве.

Бих призовал - назад към универсалните, християнски ценности. Само те ще ни помогнат, за да си представим едно по-нормално настояще и бъдеще.