Още преди да бъде избиран за държавен глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган посочи, че няма да бъде обикновен президент, който има представителни функции.
Открито посочваше, че желае "президентска република от турски тип" и е показвал с действия, че няма да се ограничава с правомощията изрично подчертани в конституцията. Ердоган нееднократно е посочвал, че ще деен и "изпотяващ се президент". Вече почти една година от избирането му на поста, от август 2014 г., той доказва намеренията си със своите действия, които в много случаи противоречат на президентските правомощия.
Безпардонните му изяви и действия накараха една голяма част от турското общество и анализатори да оспорват президентската институция. Ердоган загуби своя неутралитет, участвайки директно в предизборната кампания за парламент. Превърна Министерски съвет в придатък на президентството (в новия, обявен от съда, незаконен президентски дворец "АК сарай") и нееднократно злепостави премиера Ахмед Давутоглу. Индиректната намеса в съдебната система (той обяви след корупционния скандал от декември 2013 г., че има проект за създаване на т.нар. Специални съдилища, чрез които наказва противниците си), натиск над Централната банка, последвал рекорден спад на турската лира спрямо долара. Президентският дворец "АК сарай", който първоначално бе обявено, че се изгражда за нуждите на министерски съвет, сериозно засегна имиджа на президента Ердоган. Новият президентски "АК сарай" е 30 пъти по-голям от Белия дворец в САЩ и според анализи на архитекти струва около 7 млрд. евро. А официално бе обявено, че ако се оповести цената за изграждане на двореца ще се накърнят икономическите интереси на Турция.
Социологическите изследвания ясно показват неодобрението за Ердоган. Според изследване на социологическата агенция "Метропол", която прогнозира най-точно изборните резултати на 7 юни, одобрението за президента Ердоган е спаднало до рекордните ниски нива от 37,5%. Най-голямата подкрепа, със 71,1%, за Ердоган е била в края на 2011 г., непосредствено след прокарване на демократични реформи след провеждане на референдума на 12 септември 2010 г.
Проблемът на Турция се нарича Ердоган, който загуби своя неутралитет и приоритета да бъде президент на всички турски граждани. Със своите лични амбиции и прищевки Ердоган затруднява управлението на Турция и създава редовно кризи.
Според проф. Мюмтазер Тюркьоне Ердоган трябва да се извини на цялото общество, защото е оставил на страна неутралитета на президентската институция. Той пита колко неутрален може да бъде президент, който е участвал в предизборната кампания, както и при съставянето на бъдещия коалиционен кабинет. Президент, който директно участва при съставянето на коалицията е загубил своята легитимност.
Не всички избиратели от тези 40%, които гласуваха за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган са дали гласа си за партията заради него, но всички останали 60% не гласуваха за ПСР заради Ердоган. За това вече президентският стол е оспорван. Защото той взе активно участие в изборната кампания, като поляризира обществото с острия си език и езика на омразата. На изминалите парламентарни избори спечели Турция, а губещият е Ердоган.
Като причина за неуспеха в ПСР се посочва Ердоган – двойното лидерство в държавата и партията, където Ердоган се явява, освен президент и лидер на ПСР, и премиер на страната. Неуспехите се приписват на него, който работи като паралелен кабинет, възгордяването му, прикриването на корупционния скандал и злоупотребите с власт, както и полемиката за "АК сарай" струващ 7 млрд. евро, ограничаването на свободите, езика на омразата, поляризацията.
Ердоган понесе сериозен удар на парламентарните избори, но в никакъв случай няма да напусне политическата сцена. Избирателите казаха: Не искаме Турция да се превърне в авторитарна държава, режим на еднолично управление. Изборите не са поражение за Ердоган, той бе сериозно предупреден, но продължава да е президент и ще участва във вземането на важни решения за страната. Имиджът на блестящ политик на Ердоган бе сериозно накърнен, защото се видя, че прави тактически и стратегически грешки, като всеки обикновен политик. Той е сериозно наранен, но не е напуснал политическата сцена. Сериозно наранен, защото избирателите не приеха предложеното от него "президентска република от турски тип".
Тайип Ердоган не е напуснал политическата сцена, защото най-малкото до 2019 г. ще бъде президент на Турция. Той все още е силен. Ще улесни работата на правителство близко до него и обратното ще затрудни дейността на всяко правителство, което не споделя идеите му. Той де факто все още е лидер на ПСР и ще има решаваща роля при съставянето на бъдещата коалиция.
Според социологическите проучвания направени след изборите на 7 юни по заповед на премиера Ахмед Давутоглу причината за историческия неуспех за ПСР се посочват надменността в партията, както и участието на Ердоган в предизборната кампания. Ердоган се превърна в товар за ПСР. Защото той олицетворява всички критики отправени от избирателите на ПСР – надменност, възгордяване, разточителство, лукс. Но въпреки всички негативи на Ердоган той си има изграден имунитет вътре в партията и никой не сме е да го критикува.
Турция все още е заложник на желанията и целите на Ердоган. "Националната воля", изразена посредством изборните урни, е оправданието на все повече нарастващите авторитарни методи на властване на Ердоган. Но за да постигне своята изконна цел за президентска република и все повече правомощия, и за да прикрие корупционния скандал турския президент се нуждае от нови избори. За това преди дни Ердоган посочи, че ако политиците не решат съдбата на бъдещата коалиция избирателите ще направят това, визирайки, че ще насрочи извънредни парламентарни избори. Той остро се противопостави и на критиките на опозицията, че президента трябва да се ограничава с конституционните си правомощия.
Според информация на Емре Сонджан в момента тече студена война между Ердоган и Давутоглу за съставяне на кабинет. Ердоган е за извънредни избори, но след провеждане на неуспешни преговори за съставяне на коалиция. От друга страна Давутоглу се точи за премиерския стол. Ердоган, който е анализирал ситуацията със своите съветници, смята, че извънредни избори без опити за съставяне на коалиция, ще накара подкрепата за неговата ПСР да паднат под 35%. Това налага президентът да действа "конструктивно" и "умерено", за да не се възприема, като страна, която не желае кабинет. Планът на Ердоган гласи коалиционните преговори да приключат без успех и да се проведат извънредни избори. Тогава Ердоган ще наблегне на "нестабилността" и застоя на Турция, когато неговата ПСР не управлява еднолично, като иска да покачи подкрепата за ПСР и да съживи своята мечта за президентска република. Но Давутоглу не е на същото мнение. Той иска да състави непременно коалиционен кабинет, който да оглави като премиер. До сега Давутоглу бе възприеман, като премиер на Ердоган, който го назначи на поста, след избирането за президент през август 2014 г. Сега Давутоглу очаква да стане легитимно избрания премиер. Но не трябва да се забравя голямата амбиция и дългата ръка на "високия мъж" Ердоган.
