Финансовите министри от еврозоната нямаха друг избор. След всички провокации и неизпълнени обещания, те в крайна сметка отказаха да продължат да спасяват Гърция, коментира Барбара Везел.
Търпението на финансовите министри от еврозоната се изчерпи - след поредните двучасови преговори те показаха вратата на своя гръцки колега. Желаещи да слушат "поученията" на Янис Варуфакис просто не останаха. Вместо това 18-те останали членове на валутния съюз сравнително бързо оформиха позицията си въз основа на поведението на гръцкото правителство. До момента те проявяваха наистина стоическо търпение към Атина и за десет дни се събираха пет пъти в Брюксел, като непрекъснато се натъкваха на непреклонността и фундаментализма на радикалите от Гърция. Алексис Ципрас и неговите министри очевидно вярваха, че не само могат да разиграват еврогрупата, но и да ѝ наложат волята си. Или пък премиерът и неговата партия "Сириза" изобщо не са искали да постигнат резултат? В крайна сметка обаче повечето други финансови министри стигнаха до заключението, че Гърция е преминала всички граници и сложиха край на продължителната драма.
Безсрамието като политическо средство
След срещата на върха в Брюксел федералната канцлерка Ангела Меркел още веднъж призова Атина да приеме изключително щедрото предложение на кредиторите. Само няколко часа по-късно дойде и отговорът. В телевизионно изявление Алексис Ципрас обяви намерението за свикване на референдум и препоръча на своя народ да отхвърли предложението на еврогрупата. Което от дипломатическа гледна точка е възможно най-голямото безсрамие. Тъй като по обед същия ден Ципрас за пореден път бе пожелал да разговаря с Ангела Меркел и с френския президент Франсоа Оланд, но - доколкото е известно - не е споменал нещо за своите планове. Вечерта е бил проведен и още един телефонен разговор с Берлин, без това по някакъв начин да променя степента на безцеремонност. Докато Ангела Меркел е изразявала надеждата си за положителни резултати, планът на Ципрас да взриви продължилите с месеци преговори е бил готов отдавна.
Особено големи претенции
От самото начало това гръцко правителство нарушава всички политически и дипломатически правила. При това не става дума само за обикновена нелюбезност или за революционна прямота. Гръцките представители се държаха едноврменно надменно и безсрамно, без да е ясно на какво се опират техните безгранични претенции. По принцип те искаха от европейските данъкоплатци да финансират тяхното правителство без ограничения във времето и без условия. При това дори обиждаха другите страни от еврозоната. А е просто глупаво да се опияняваш от собствената си реторика, докато страната ти върви към пропаст.
Ципрас предаде интересите на страната
Алексис Ципрас завлича Гърция в бездната не защото няма друга възможност, а от суета и властолюбие. Еврозоната не пожела да се подчини на неговите изисквания и сега той рискува страната му да изпадне във фалит и да излезе от единното европейско валутно пространство. А това е повече от безотговорно, тъй като от месеци насам гръцките граждани му показват, както сочат проучванията, че няма мандат за подобен ход. Ако благото на Гърция му бе присърце, той можеше да приеме последното предложение на кредиторите. Това би му осигурило време чак до ноември, за да стабилизира икономиката и да продължи преговорите на спокойствие.
Той обаче взе решение против своя народ - в полза на радикалната левица на собствената си партия и нейната идеология. Ципрас ще влезе в историята като поредния провалил се гръцки премиер - и то дори повече от предшествениците си. Ако не се случи чудо, Гърция ще потъне в хаос и ще фалира. Затова гърците трябва час по-скоро да прогонят Ципрас и неговото правителство.
