Кампанията срещу гей парада в София и този път отрича правото на различните да се възползват от законните си свободи. По-големият проблем е, че нито един политик не посмя да се изправи срещу омразата към хомосексуалните.

„Нямам нищо против хомосексуалните, но не искам да ми се натрапват".

Това е най-меката форма на противопоставяне срещу предстоящия тази събота „София прайд 2015", популярен като гей парада. Както всяка година, и този път събитието предизвика много шум още преди самото му провеждане. Предизвика и призиви да бъде забранено. „Такава една обществена манифестация демонстрира или насочва към порнографско съдържание и към други престъпления от Наказателния кодекс на РБ", написаха до кмета на София група популярни лица, чийто общ знаменател е последователното им антизападно говорене. Всички те поискаха от Йорданка Фандъкова да забрани парада. Сред подписалите е и съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симоенов. И докато той подписва открити писма, основният му конкурент за симпатиите на националистите - Волен Сидеров, внесе законопроект, който да криминализира участието в гей парад. (Какъвто внася всяка година по това време.)
Защо е тази омраза?
Мотивите за противопоставяне срещу гей парада могат да бъдат резюмирани в няколко думи: не искам да ги гледам. Разбира се, това бива разпъвано до разнообразни аргументи. Някои виждат „агресивна пропаганда на хомосексуализма", която подхранвала „негативните нагласи и хомофобските настроения". Други твърдят, че този парад противоречи на „християнския морал и битностните му корени". Може да чуете също, че провеждането на такива шествия „накърнява чувствата на хора с хетеросексуална ориентация". Група граждани пък се организират да проведат успореден протест, „за да защитят децата си". Мотивиращият плакат изобразява на заден план целуващи се момчета, а на преден план - мъж, който е прегърнал жена си и сина си и се опитва да ги предпази от гледката.
Тази картина се повтаря всяка година. Провеждането на парада води след себе си и контрашествия, някои от които са агресивни към участниците в гей парада. Затова събитието винаги е строго охранявано. Различни думи, уж различни аргументи, а всъщност неприкритата причина е „не искам да ги гледам". Нетърпимостта към различното е толкова откровена, че често изказваната „компромисна" позиция звучи така: нека са си такива, но защо ми го показват...
Нивото на агитката
Първият проблем в тази ситуация е, че немалко хора държат да наложат виждането, че светът е противоборство между две агитки - нашата и тяхната. И както червената (примерно) агитка страшно се дразни на шествието на синята, така и достатъчно на брой хора отричат правото на изразяване на различните от тях. Не може всеки да има право на изразяване и спокойно да приемаме шествия на миньори, полицаи или млекари, които протестират, изливайки млякото си по улиците, но да не разрешаваме парад на хомосексуалните, защото „не искаме да ги виждаме". По същата логика утре някой ще забрани на хората с увреждания да се показват, защото видът им не отговаря на нечии критерии.
Вторият проблем е отказът да се приеме факта, че човек не определя сам своята сексуална ориентация. И че няма как тя да бъде пропагандирана, защото целта на пропагандата е да те привлече към определена кауза и да те убеди в нещо. Още по-лицемерна е позата, че децата трябва да бъдат пазени от гледката на нормални човешки същества, които са решили в един ден от годината да се възползват от конституционното си право на изразяване.
Третият, вероятно най-сериозен проблем, е, че нито един от действащите български политици не събра кураж да се изправи срещу омразата и да защити публично правото на всеки български гражданин да бъде какъвто е. Единствено малките извънпарламентарни партии „Зелените" и ДЕОС заявиха подкрепа за правото на хомосексуалните да демонстрират своята различност.
И когато някой попита откъде-накъде 18 чуждестранни посланици ще изразяват подкрепа за гей парада, отговорът е очеваден - защото нито един български политик не го прави.