Конфликтът между българи и роми в Гърмен разбули за пореден път последствията от липсата на реална интеграция на ромите. За коментар потърсихме ромския активист Румян Русинов, ръководител на Центъра за публични политики.
ДВ: Преди 10 години в София беше обявено началото на международната Декада на ромското включване, която трябваше да допринесе за интеграцията на 6 милиона роми в обществения и икономическия живот на страните от Централна и Югоизточна Европа. Каква е равносметката за България от приключилата вече Декада?
Русинов: Според мен Декадата и заложените в нея цели не се провалиха - по простата причина, че в България тази Декада на практика не се състоя. Не може да се провали нещо, което дори не е започвало. За да се случи ромското включване, са необходими поне три неща - идеология, институционален капацитет и финансов ресурс. Парите поставям на последно място, защото много от дейностите по образователното, професионалното и социалното приобщаване на ромите не изискват някакви големи суми и често за реализирането им не е нужен никакъв допълнителен обществен ресурс. Не липсата на пари, а липсата на политическа воля обрича ромската интеграция на провал. През 1999 година българското правителство прие програма за тази интеграция, но всичко си остана само на хартия. На управленско равнище усилията по ромското включване са чиста проба имитация - отчитат се някакви дейности и усвоени средства, представят се и се приемат някакви доклади за пред Брюксел. На практика обаче държавата не следва политиката, която сама е приела. Нейните институции си имат други грижи.
ДВ: Публикуваните до миналата година мониторингови доклади за дейностите по ромското включване в България все пак отчитат дейности за близо 20 милиона лева. Наистина ли нищо реално не е свършено, след като в тези доклади пише например за инвестиция от 14 милиона лева за мобилни рентгенови апарати и подвижни медицински лаборатории за ромските квартали?
Русинов: Нямам информация за подобно начинание. Нямам представа кой е пресметнал и успял да докаже, че подобна инвестиция ще подобри здравната и епидемиологичната ситуация в ромските квартали. Това, което наистина започна да се върши, е проект с подкрепата на задгранични неправителствени организации за извеждането на 20 000 ромски деца от сегрегирани училища в ромските квартали. Учениците в няколко десетки сегрегирани училища в 10 областни града (само в София тези училища са осем) вече се изпращат да учат в паралелки заедно с българчета. За целта бяха проведени информационни кампании с родителите, фондациите организираха закуската и извозването на децата от ромските махали до училище и резултатите не закъсняха - подобри се успеваемостта и намаля ранното отпадане от училище. Така опровергахме твърденията на местните власти и образователното министерство, че нищо няма да се получи, защото сегрегацията в образователната система била наследена от комунизма и всяка реформа в това отношение щяла да срещне отпор. Голям пробив е и фактът, че понастоящем в българските университети учат или вече завършват висшето си образование общо 3 000 ромски младежи и девойки.
ДВ: Кои са факторите, които водят до етническо напрежение като това в Гърмен?
Русинов: Безработицата и маргинализацията на хората в ромските квартали са безспорно сред водещите причини за подобни конфликти. За ромите откъсването от гарантираната им при социализма заетост изигра крайно неблагоприятна роля, защото те се бяха вече „вработили" в обществото. Безработицата предизвика миграцията и незаконните строежи в ромските махали край големи и малки градове. Впрочем, българските ромски махали не са „гета", както ги представят някои изследователи. Бил съм в Южноафриканската република и там видях какво е истинско гето. Квартали като „Факултета" в София нямат нищо общо с истинските гета - голяма част от ромите там поддържат добър бит, а лошите санитарни условия по улиците в кварталите им се дължат и на липсата на комунални услуги.
Подозирам обаче, че етническият конфликт в община Гърмен, както и на много други места - например в добре познатата ми Северозападна България, се дължи не на последно място на намесата на някои партии, които се възползват от мигриращия ромски вот за постигане на своите цели в местните избори. Питате ме дали съм изненадан, че ДПС успя да излезе на водещи позиции в райони, където електоратът на тази партия е по принцип малочислен, например във Видинска област и в Северозапада като цяло. Не съм изненадан, разбира се.
ДВ