Любопитни неща стават из нашата мила татковина. Кипят реформи и безсмислен труд. Но да не си помислите, че те не кипят и в любимия на всяко българско сърце Европейски съюз? Ако мислите така, дълбоко грешите. Явлението е повсеместно.

При посещението си в Румъния външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер се отклони за ден и половина и до България. То е било по покана на румънския външен министър Богдан Ауреску, който със специално подготвена брошура по случай 135-годишната история на германо-румънските отношения имал благото намерение да достави радост на своя германски колега. От румънска страна, обаче, се получил гаф, тъй като илюстрацията върху корицата на тази брошура се оказала сбъркана и вместо географските контури на Германия били поместени тези на Франция, оцветени с националните цветове на Германия.

Немският външен министър не останал длъжен на своя колега, а побързал да отвърне на гафа с гаф, като публикувал следния текст на стената си във "Фейсбук": "В заключение на моето посещение в България ме прие румънският президент Росен Плевнелиев".

Какво показва това? То сочи нивото, на което се управляват цели държави и могъщи съюзи като Европейския, например. Това ниво, както всеки лесно може да се убеди, клони към нула. И последиците от действията на подобни "специалисти" няма върху кого другиго да паднат, освен върху гражданството на съответните страни. А като се има предвид влиянието на Германия върху целия Европейски съюз, и върху много други народи, ефектът с голяма вероятност може да се мултиплицира.

Действията на неграмотните министерски екипи е прекрасна илюстрация и за невъзможността на сегашната политическа система да предостави нужния капацитет за управление. След като представителната демокрация няма механизъм за контрол на електоратите над своите избраници, се стига и до познатия ни стил на управление: пренебрежително отношение на властимащите към задълженията им, нахалство и дебелоочие, формализъм и защита на всякакви други интереси, само не и тези на целокупното гражданство.

Гафовете са си гафове, но на мен ми се иска да обърнем специално внимание на едно изречение на Щайнмайер в негово интервю, публикувано на сайта на немското посолство. Там той казва: "Честата смяна на правителствата не е благоприятна за продължаване на реформите в областта на правосъдието." Очевидно е, че високопоставеният германски чиновник е направил капитална политологическа грешка: заявил е, че изпълнителната власт прави реформи в съдебната власт. А реформи се правят с ново законодателство. На Щайнмайер би трябвало да му е известно, че изпълнителната власт, макар и да инициира, закони не приема.

Но трябва ли всъщност да критикуваме германския министър? Той се опира на традиция, датираща от почти два века, в която дефинираните три власти в условията на парламентарната демокрация (законодателна, изпълнителна, съдебна) поначало са оплетени като рибарски конци. Повсеместно законодателната власт излъчва изпълнителната, почти навсякъде посочените две власти надзирават и дирижират съдебната.

Редовно политици, а дори и теоретици на обществените науки, с важен вид говорят неща, представляващи логически нонсенс. Те казват, че властите трябвало да се контролират една друга и цитират безумното правило "Власт власт възпира". И изобщо не им идва наум, че ако три системи са самостоятелни и независими една от друга, те няма как да се контролират взаимно. Може да ги контролира само онзи, който ги избира – Суверенът.

Присъщите на представителната демокрация пороци не са невинни. Навсякъде, където тя е налична, взаимоотношенията между властите се подчиняват на съвършено безпринципни правила, а над всички стои волята на овластените партии, които редят и парламент, и правителство, и съдебни институции. На практика имаме фасадна партокрация. Какво пък стои зад партокрацията, никой не знае. Но хората толкова отдавна са свикнали с логическите несъответствия, че те не им правят никакво впечатление. От това, обаче, има кой да се облагодетелства. И да се оправдава за неблагополучията в управлението си.

Нима не сме чували сегашният ни премиер да казва, че съдебната власт е независима и той не може да й въздейства по никакъв начин? Нищо, че налага за председател на СГС семейната приятелка на втория човек в партията си (пък тя после се оказва голяма грешница....бел.а.).

Нима пак той не поиска от високопоставения германски чиновник едно заводче за автомобили? Като че ли от него или от кохортата други правителствени чиновници, към която Щайнмайер принадлежи, зависи дали частни предприемачи ще решат дали да направят свой завод в България, или някъде другаде.

Нима външният министър на ФРГ не отвърна на невинното му, скарано с логиката бръщолевене с друго, също скарано с логиката бръщолевене, което обаче по никакъв начин не можем да наречем невинно: поиска държавни гаранции за немските инвестиции в България. Това ни повече, ни по-малко означава: ако инвеститорите тръгнат да губят, загубите им трябва да се покрият от българската държава. Ако тръгнат да печелят, печалбата си е за тях. Примери: гарантираните печалби на американските топлоелектрически централи "Марица-1" и "Марица-3", на "Софийска вода", на "Дънди Прешъс Металс", на ЕРП-тата...

Тържество на свободната конкуренция и пазарната икономика!

Всъщност, зад посочените по-горе уж невинни теоретически грешки стои едно чисто практическо хищничество и концентрация на властта в компрадорска група крадци на едро, криеща се обикновено зад едно лице. Прекрасна илюстрация за подобна концентрация на власт са думите на премиера от трибуната на Народното събрание на 11.03.2015 към министър Вучков: "Редно ли е да ми предлагаш нов главен секретар, без да го съгласуваш с мене?" Ами той точно това е направил, уважаеми министър-председателю, предложил Ви е, пък Ваша воля е било да одобрите или не предложението му.

А продължението: "...или това е феодално министерство и квот си решиш, ше го прайш?", вече си е дежурният словесен взрив, характеризиращо премиера не само с грубия му тон, а и със съдържанието си, говорещо за феодални представи при упражняването на властта. Излиза, че всичко – хората, администрацията, чиновниците на всички равнища, бизнесите – трябва да зависи изключително от него. И неслучайно мнозина се страхуват от това негово поведение. Ще дам само един пример: в момента собственици на бизнеси в България не искат да са на корици на бизнес списания, за да не ги види случайно премиерът и после бизнесът им да загази.

Добре, че още не е поискал да му бъде гарантирано и правото на първа брачна нощ...