По биографията на Борис Немцов можем да изучаваме историята на постсъветска Русия.

Тази нощ в центъра на Москва беше убит Борис Немцов – един от най-известните политици в Русия през последните 25 години. Независимо от заеманите постове той играеше огромна роля и в политиката, и в обществения живот, роля, която не беше оценявана съвсем правилно, докато беше жив и която тепърва предстои да разберем след неговата трагична гибел.

Демократ от първата вълна, благодарение на своята енергия и умение да разговаря с хората Немцов става първоначално депутат, а след това губернатор на Нижгородска област. Държавник от първия елцински випуск, който се учеше от своите грешки и учеше другите. Губернатор обявил се срещу политиката на федералния център във връзка с войната в Чечения. Първият вицепремиер започнал по силата на обективни и субективни причини борбата срещу държавните монополи и олигарсите. Политик, участващ в избирателни кампании, независимо от това, дали попътен или насрещен вятър духаше в платната на неговата партия. Непримирим опозиционер, който другаруваше с изключително лоялните на властта функционери. Бонвиван и политически стоик, който не се предаде дори, когато това можеше да му бъде изгодно. Човек, дал повод за анекдоти и който не се страхуваше да ги разказва – както за себе си, така и за другите.

Той винаги беше готов на дискусии, никога не избягваше спорове, включително и пред аудитория, която беше настроена срещу него.

Борис Немцов имаше възможности да се оттегли от политиката и да си гледа личния живот, но той не се възползва от тях, защото не ги смяташе за нужни.

Борис Немцов губеше, но никога не се смяташе за губещ. Той винаги се стараеше да бъде популярен, но не жертваше принципите в името на популярността. Независимо от обстоятелствата Борис Немцов всеки ден и всеки час доказваше, че руският политик може и трябва да бъде жив човек, а не функция, грешащ и търсещ, а не ходеща догма. Навярно, именно такъв трябва да бъде публичния политик там, където има публична политика.