И ако не са парите, които постъпват от чужбина от хилядите наши сънародници, живеещи и работещи там да сме фалирали като държава. А в същото време десетки търговски дружества монополисти с чуждестранен капитал изнасят печалбите си в чужбина и няма кой да защити българския потребител. Какво остана българско в България?
Има ли институция в България, която да формулира и защитава автентично националните ни интереси? Очевидно няма. След като политиката се брани с икономически аргументи, а икономиката се осланя на политически прищявки, а партиите са параван на всичко друго, но не и да изразяват волята на избирателите си, се налага печалният извод, че сме на автопилот. И колкото и жалко да е, нас като държава ни спасява факта, че сме членове на ЕС и НАТО. Биг Брадър зорко ни следи поне да не се разпаднем. Сега заявеното от Георги Първанов, че ще подаде оставка отприщи бента на политическото злорадство. Морал и политика? Десните, които в известна степен можем да кажем, че партнират, не скриват радостта си от този факт, и ни върнаха към лексиката от преди десетилетия. Левите щастливо потриват ръце, че това е шанс да си върнат избирателите, сякаш са крепостни селяни. А всъщност всички са употребени, и те и ние знаем от кого?
Съществува един фундаментален проблем и това е несъстоятелността на цялата политическа система в България. На нейната неадекватност да осигури държавността. На неумението й да общува с хората, на неумението й да работи във и чрез институциите. Да се представят аргументирано и професионално обосновано проблемите пред обществото, да се обединяват хората около каузата да оцелее България в сложното време, в което живеем. Ако политиците не си вземат поука от разигралия се спектакъл по заема, те трябва да знаят, че наливат масло в огъня, който ще ги помете. Точно в такива моменти на падане на маски, най-добре се разбира кой, кой е и колко струва и какво представлява.

Авторът е зам.главен редактор на сп. "Международни отношения" и председател на УС на Сдружение " Форум Природа" и изразява лично мнение