До известна степен дори съм учуден, че в работния доклад на ЕК се посочват толкова малко неща, които от Брюксел са забелязали като притеснителни в българската икономика и финанси. Ние като експерти го правим от доста време. И от сегашния документ можем даже да сме доволни.

Друг е въпросът как трябва да тълкуваме изводите в доклада на фона на предстоящия нов дълг от 8 млрд. евро. Еднозначен отговор няма.

Първо, част от новоемитирания заем е за финансиране на старо задължение. Няма нищо, което да се обяснява тук. Единствено – при какви условия ще се емитира новия дълг. Анализирайки състоянието на пазарите би трябвало да постигнем по-евтино финансиране, отколкото плащаме сега по стария дълг.

Но доклади като днешния на ЕК в определена степен ни създават проблеми, защото в техните изводи се забелязва определено недоверие към страната. Това означава, че се повишава риска да се инвестира в България в т.ч. и когато се купуват държавни облигации и може да даде минимално отражение на цената, по която бихме получили финансирането. Що се касае до втората част на заема - там имаме същински нов дълг, тъй като става въпрос за финансиране на бюджетни дефицити. В бюджета за 2015 г. е предвидена съответната сума, която трябва да бъде осигурена. Дефицитите, както знаете, се запълват от два източника – единият е приватизация, другият – емисия на ценни книжа. Ценните книжа условно можем да разделим на две – едната част е външен, а другата – вътрешен дълг. Така че можем да финансираме част от дефицита на външните пазари, можем и чрез вътрешните пазари. Въпросът е как ще се прецени целесъобразността.

Позволявам си да кажа, че вътрешният ни дълг е по-страшен от външния. Затова, ако някой смята, че е по-добре да задлъжняваме на вътрешния пазар, ще му кажа, че това не е по-малко опасно в сравнение с дълга навън. Защото при ситуация на външно задлъжняване, както е при Гърция, или както бяхме ние след Лукановия мораториум, какво следва? Сядаме на масата за преговори – плачем, хленчим, молим да ни опростят заема или да го преструктурират и част от него просто изчезва. Спомнете си, че когато сключихме брейди сделката с Лондонския клуб де факто постигнахме една редукция близо 50% – директно опрощаване, преструктуриране и т.н. Но ... от вътрешния дълг няма как да се избяга. Да, можеш да изпуснеш духа от бутилката, т.е. инфлацията. Но кой в крайна сметка плаща – пак клетият българин, обикновеният данъкоплатец. Твърде е възможно в тази сума от 16 млрд. лв., за която правителството искаше парламентът да се съгласи като емисионна програма, в нея да е включена част и от вътрешния дълг. С идеята да го трансформират във външен. Защо не го съобщи финансовият министър ли? Ами, не всичко се казва. Дори и в семейния живот малките лъжи са за предпочитане пред голите истини...

Не твърдя това, предполагам, евентуално, че може да съществува и такава опция. Друга възможност е с част от тези пари да си откупим дълг, който падежира и след 2017 г. – с подставени лица, ако това ще ни излезе по-евтино. Предполагам, че може да са залегнали и някакви резерви, точно в духа на този доклад на ЕК. В случай че, както обещахме, поканим външни експерти да направят оценка на активите на банките у нас и ако се окаже, че одитът не е много лицеприятен – какво правим? Нали трябва да има някой, който да ги спасява, защото едва ли ще бъде повторен сценария с КТБ.

Ако утре се наложи да се спаси една банка като й се налее ликвидност, тогава не можеш да тичаш на пазарите, трябва просто да имаш тази готовност.

Такива неща не се коментират в публичното пространство. Защото всеки може да ги изтълкува както му е изгодно, някои дори панически.

Журналистите са прави, че министърът на финансите говореше с недомлъвки, даваше уклончиви отговори на вашите въпроси. Но друг е въпросът, че ако не в пряк ефир, той можеше да събере поне политическите ръководители на закрито заседание и да им обясни: това е реално рефинансирането на стария дълг, това е преструктурирането на вътрешен във външен дълг, това е аванс за други цели при определени обстоятелства, ако не дай боже се случат и т.н. А те как ще говорят със своите депутати е друг въпрос, но съм убеден – такива анализи не са за пред широката публика. Защото пазарите само това чакат...

Дали правителството ще се справи с тези задачи? Мисля, че тези инструменти са отработени технологии. Забелязахте дори, че не само четирите банки при последния заем ще бъдат дилъри на бъдещи емисии, там се ратифицираха договори и с други институции и банки. Наистина това е дълга процедура, с много ангажирани страни, но при положение, че стане събитието хикс? Пък ако няма емисия и те отпадат от веригата. Друг е въпросът, че дългът ни за 2016 г. и 2017 г. може да не е този, който сега изчисляваме. Може да дойдат нови политици, може сегашните да се вразумят и да кажат – не, няма да харчим повече, отколкото създаваме и се отказваме от бюджетните дефицити. Тогава просто ще отпадне необходимостта от емитиране на допълнителен дълг.

Ние сега трябва да мислим как да излезем от дефлацията, а то е свързано с държавни разходи, което означава, че няма да търсим балансиран бюджет, а нова политика в областта на разходите и да инвестираме там, където ще има възвръщаемост, в работеща икономика.