Битка за историята

След като подкрепяните от Русия сепаратисти очевидно печелят войната в Източна Украйна, западните съюзници на Киев тръгват по бойните полета на миналото, за да получат поне удовлетворение от подкопаване на историческите претенции на Москва. Полша застава начело във войната за историята. Миналия месец външният министър Гжегож Схетина, който е историк, изтъкна, че първият червеноармейски танкист, влязъл с танк през портала на концентрационния лагер Аушвиц, всъщност е бил украинец. Сега полският президент Бронислав Коморовски, който също е историк, иска да отклони вниманието от Русия при честванията на 70-ата годишнина от края на Втората световна война.

По традиция Русия отбелязва края на войната с голям военен парад на Червения площад на 9 май. Тази година Москва кани на събитието множество чуждестранни високопоставени лица. Но повечето западни лидери въобще не са въодушевени от перспективата да гледат как пред тях преминават войските на руската армия, които неправомерно завзеха Крим миналата година, а сега се бият редом до сепаратистите в Източна Украйна. Коморовски, Барак Обама и други държавни глави отклониха руската покана. Вместо това Коморовски предлага да има чествания в Гданск, където през 1939 г. започна германското нахлуване. Предвижда се полската церемония да бъде на 8 май - датата, призната за край на войната от всички страни освен Съветския съюз и някои от наследилите го държави.

Също така полските дипломати проучват какво мислят техните западни колеги за идеята възпоменанието да се състои в Берлин - града, където на практика завърши конфликтът. Поляците ядосват руснаците, като многократно изтъкват, че през 1939 г. Съветският съюз е подписал пакт за ненападение с нацистка Германия, за да си подели с нея Източна Европа. Те също така напомнят на източноевропейците, че Червената армия им е донесла потисничество, а не свобода, след като е победила германците през 1945 г. Схетина казва, че се опитва да противодейства на доста ефективната кампания на Москва за "историческа политика", при която "всичко лошо в историята на СССР се определя като дело на сталинистите и КГБ, а всичко добро е наследство на Русия".

Москва отвърна с пропагандни действия, насочени пряко срещу полския външен министър. На 8 февруари Схетина беше обект на 10-минутен специален репортаж по руския "Канал 5″, който като всички руски телевизии е под контрола на Кремъл. Репортажът осмиваше полския министър, като показваше карикатура, на която той беше изобразен застанал на постамент във Варшава с вила в ръка и облечен с гащета, украсени с полското и канадското знаме.

(Схетина е работил за кратко като градинар, докато е живял като млад в Канада през 80-те години на 20 век.) Развеселеният Схетина по-късно каза, че предаването е знак, че Русия е "раздразнена" от историческите удари на Полша.

Балтийските странни, които от 1945 до 1991 г. влизаха като републики в състава на Съветския съюз, също имат изострено чувство за дразнещите Русия исторически въпроси. Те от години ядосват Москва, като сравняват съветския режим с нацистка Германия и като предлагат да променят или да махнат паметниците от съветската епоха. Никой от президентите на трите балтийски страни няма да присъства на тържествата на 9 май в Москва. Ядосан, руският посланик в Латвия Александър Вешняков свика специална пресконференция, на която обяви, че "ревизията на историята е провокация и Русия не може да търпи това".

Подобни исторически нападки може да изглеждат трудно разбираеми, но те са част от пропагандна битка, свързана със стремежа на Русия да представи основания за намесата в Украйна. Владимир Путин оправдава присъединяването на Крим от Русия, като казва, че това е мястото, където владетелят на Киевска Рус Владимир Велики (определян като баща основател както на Русия, така и на Украйна) е бил покръстен през 988 г. Русия неправилно твърди, че сегашното правителство в Киев е доминирано от фашисти и симпатизанти на военновременния украински лидер Степан Бандера, чиито привърженици в някои моменти са се противопоставяли на Германия, а в други са сътрудничели с нея. (Последователите на Бандера също така са избили множество поляци и евреи.) Путин сравнява действията на украинската армия в Донецк с нацистката обсада на Ленинград.

Поляците имат достатъчно основания да се отнасят предпазливо към това как Русия планира да отбележи годишнината от войната. След като сътрудничеше с Хитлер за завладяване на страната им, съветският режим екзекутира около 22 000 полски офицери и представители на интелигенцията през 1940 г. при т.нар. Катинско клане, надявайки се да изтреби ръководителите на Полша и да възпрепятства съпротивата срещу комунистическото управление. Над 500 000 полски мирни жители бяха депортирани в Съветския съюз между 1939 и 1941 г.

През 1944 г. съветските сили, които в настъплението си бяха стигнали на няколко километра от Варшава (след като германците ги бяха изтласкали от Полша през 1941 г.), насърчиха полската съпротива в града да вдигне въстание срещу нацистките окупатори. После подразделенията на Червената армия спряха настъплението, а през това време германците смазаха партизаните, убиха 150 000 души и разрушиха града - така отново беше унищожена една местна сила, която можеше да създаде проблеми за съветските планове за налагане на комунистическо правителство. Поляците смятат за противна идеята за празненства в Москва, на които Червената армия възторжено е представяна като освободителна сила.

Схетина е доволен от "нервната реакция", с която Русия посреща предложението му за алтернативна възпоменателна церемония. Усилията на Полша да убеди европейските страни да предоставят военна помощ на Украйна засега са безрезултатни. Оспорването на изгодните за Москва версии за историята и подронването на авторитета на честванията, които рекламират руския милитаризъм, не са толкова значим жест, но Киев ще трябва да се задоволи с това, което може да получи.

БТА

Станете почитател на Класа