Откакто миналата седмица беше договорена пътната карта за мир в Украйна, в западните столици от самото начало преобладава песимизъм, примесен с цинизъм. Ако прекратяването на огъня се запази, което е малко вероятно, това ще бъде изтълкувано като убедително доказателство, че условията на споразумението са били благоприятни за Русия. Каквото и да стане, вината ще бъде хвърлена върху Русия - или по-точно върху президента Путин.

Никой не допуска, че Москва може искрено да иска мир в Украйна и да е готова на компромис, за да постигне това. А така продължава погрешното тълкуване на начина на мислене на Кремъл, което спъва подхода на Запада към Русия и вреди на каквото и да е уреждане на въпроса, откакто президентът Виктор Янукович избяга от Киев, а Русия заграби Крим преди година.

Нагледен пример за твърдоглавието на западната дипломация даде посланикът на САЩ в ООН Саманта Пауър. Във вторник Пауър, която обикновено звучи повече като служител, назначен от Джордж У. Буш, отколкото от Барак Обама, се изказа по повод резолюцията, предложена от Русия в подкрепа на Минското споразумение, като настоя, че не си е струвало да се хаби хартия за написването й.

"Спрете да въоръжавате сепаратистите", извика тя. "Спрете да пращате стотици тежки оръжия през границата в допълнение към вашите войски. Спрете да се преструвате, че не вършите това, което вършите", заяви Пауър. "Русия - продължи тя в същия обвинителен дух - подписва споразумения, а после прави всичко по силите си, за да ги подкопае. Русия защитава суверенитета на държавите, а после действа като че границите на съседа не съществуват." После кротко гласува с всички останали в подкрепа на резолюцията.

Добре де, Пауър може до голяма степен да се стреми да се хареса на някои конкретни групи: доминирания от републиканците Конгрес на САЩ, уплашените съюзници от НАТО в балтийските държави и Полша плюс, разбира се, прозападното правителство в Киев - всички те биха искали Вашингтон да действа твърдо. Но подобно открито заклеймяване на Русия с обвинения като "пращате стотици тежки оръжия през границата", които не са подкрепени с доказателства въпреки всичките технологии за наблюдение, с които разполага НАТО, едва ли ще насърчат Москва да сътрудничи. Тя също може да се държи лошо, щом така й се отблагодаряват.

Доводът, че Русия е големият победител при последното Минско споразумение, във всеки случай е преувеличен. След като Москва присъедини Крим, на Запад се оформи общото мнение, че дългосрочната цел на Путин е възстановяването на съветската - или руската - империя и че ако Кремъл не може или не иска да завземе цяла Украйна, той ще наложи присъствието си чрез подставени групи в Донбас, за да направи прозападна Украйна неуправляема. Предвиденият в споразумението от Минск "особен статут" на района до голяма степен се разглежда като печалба за Русия. Същото се отнася и за факта, че демаркационната линия дава на "сепаратистите" малко повече територия, отколкото те получиха според предишните прекратявания на огъня.

Но това предполага, че Русия упражнява в някаква степен контрол върху бунтовниците, което винаги е било преувеличено. А други аспекти на споразумението може да се разглеждат като силно ограничаващи потенциалните руски печалби (с изключение на Крим, който не беше споменат). Украйна ще остане единна държава в сегашните си граници. Предвижда се решенията на Киев, що се отнася до валутата, пенсиите и по-голямата част от законодателството, да важат за цялата страна. Това са нещата, с които се ангажира Путин и които, между другото, той през цялото време е казвал, че Русия приема.

Тези, които настояват, че Русия - или Путин - има експанзионистични амбиции, трябва също така да обяснят защо след присъединяването на Крим Русия не продължи по същия начин в Донбас или не реши да оспори властта в Киев. Рядко се приема идеята, че целите на Кремъл може да са свързани главно със сигурността на самата Русия, а не със стремеж Украйна да бъде държана в нещо като нов източен блок или Донбас да може да играе роля на предмостие.

Ако обаче основната цел на Русия е сигурността, а не експанзията, от това следват две неща. Първо, западните санкции и тактики за военно сплашване - като заплахата за снабдяване на Киев с оръжия - няма да проработят; те само ще влошат ситуацията. И второ, Русия ще има интерес от дългосрочно уреждане на въпроса с една стабилна Украйна, а не от безкрайно продължаване на конфликта на изток - дори той да е "замразен".

Може ли това да обясни защо Русия се е ангажирала с Минското споразумение, вместо да измами Киев и Запада? Септемврийското прекратяване на огъня се провали, не защото Русия "го е саботирала", както заяви Пауър, а защото нито биещите се с Киев бунтовници, нито силите на украинското правителство не приеха очертаната демаркационна линия, и защото и двете страни имаха ресурси за водене на сражения. Единственият начин, по който Русия можеше да наложи това прекратяване на огъня, е ако се намеси със свои сили на място - перспектива, която със сигурност щеше да е още по-неприятна за Пауър.

Този път залозите са доста по-високи заради дебатите в САЩ дали да се дадат оръжия на Киев, което, между другото, също така подтиква украинското правителство да продължи да се бие. Но ако победата на бунтовниците при Дебалцево тази седмица установи демаркационна линия, която може да бъде приета от всички, тогава прекратяването на огъня може би все пак има шанс - както и оцеляването на Украйна като единна държава.

Смешно е някое от тези неща да се описва като печалба за Русия. Почти с всеки изминал ден ориентацията на Украйна става по-западна. Ако бъде спазвано, Минското споразумение предлага на Русия достоен начин да приеме постсъветското формиране на Украйна като независима държава. Москва има нужда от това минимално дипломатическо двусмислие, а не от язвителни обвинения, че действа злонамерено.

БТА

* Мери Дейевски е бивша кореспондентка в Москва, Париж и Вашингтон. Включена е в т.нар. Валдайска група журналисти, която от 2004 г. всяка есен се среща с руските лидери.