Струва ми се, че има поне четири почти идентични неща в Гърция и в България (със съвсем малки нюанси):
1. Желание – да се изяждат (профукват) милиарди наготово – непроизведени, незаработени, незаслужени пари, а после друг да плаща (е, да – в Гърция да плащат европейските граждани, а в България – българските граждани плюс техните деца и внуци).
2. Население – което вярва в басни, приказки, илюзии, популистки обещания и лесни решения, но не се чувства виновно за състоянието и за безумните политици, които избира (е, да – в Гърция народът си се отживя безхаберно и в мързел и веселие, а в България народът си го изстрада в мизерия, хаос и анархия).
3. Рекет – упражняван от министър-председателя (е, да – в Гърция спрямо европейските институции, в България спрямо българските институции)
4. Катастрофа, която начинът, по който страната бива управлявана, става неизбежна (е, да – в Гърция Европа ще се намеси и ще им плати масрафа заради и в името на Европа, европейското единство, Европейския съюз и еврозоната, а в България ще изручаме още веднъж катастрофичните жабета и ще продължим да дълбаем дъното, за да видим колко още има под него)