Китайският философ Сун Дзъ казва "Стратегията без тактика е най-бавния път към победата. Тактика без стратегия е шума преди поражението". В украинската Криза Путин играе стратегията. Западът играе тактиката.

Западът изгуби най-голямата стратегическа възможност на новото време, когато реагира на разпадането на Съветския съюз не с дългосрочен план да привлече Русия на своя страна, а й поднесе вашингтонски триумфализъм и превъзходство. Вместо да отвори врати за стратегическо партньорство с Москва, изпратихме млади мъже без опит от бизнес училището в Харвард да приватизират индустрията им и да ги научат как да правят всичко по западен маниер. Резултатът беше ширеща се корупция, унижението от управлението на Елцин и непохватен опит да уголемим нашата "победа в студената война", стремейки се да разширим НАТО и Европа точно до руската граница. Това безумие имаше последствие. Неговото име е Владимир Путин.

В момента проблемът с Русия не е силата й, а слабостта й. Масивните енергийни приходи от добрите времена не бяха инвестиране в модернизирането на Русия, а бяха прахосани у дома или изнесени в чужбина от олигарсите, за да си купят яхти или имоти в Лондон. В момента руската икономика залита под въздействието на спадащите цени на петрола и санкциите на Запада. Населението пада стремглаво. Продължителността на живот при мъжете, 64 години, поставя държавата на Путин сред 50-те страни с най-нисък прираст на населението в света. Празните пространства в източните територии на Путин все повече зависят икономически не от руснаците, а от инвазията на китайски малки бизнесмени и търговци. Добавете към всичко това борбата на Русия срещу сунитския джихадизъм в ислямските републики Чечня и Дагестан и не е чудно, че мнозина в Москва се тревожат за дългосрочния интегритет на Руската федерация.

Това е проблемът. По-лесно е да се справим със силна и уверена Русия. Но при слабата, особено водена от мускулест лидер, изкушенията от военен авантюризъм са неустоими.

Сега сме изправени пред много опасна криза. Това, че тя отчасти е по наша вина, обяснява как стигнахме дотук, но не и знак какво трябва да направим после. Защото Путин избра да предизвика не само суверенитета на Украйна, но и базата, върху която е основан мира в Европа за последните 50 години. В края на Втората световна война Европа реши, че ще сложи край на хиляди години войни, движена от твърдението, че великите сили имат право да подчиняват свободите (дори и съществуването) на по-малките нации, ако вярват, че те са в сферата им на влияние. Вместо това мирът в Европа за в бъдеще ще се базира на принципите за сътрудничество, мирно съвместно съществуване и правото на всички нации, малки и големи, да определят бъдещето си въз основа най-вече на волята на хората. Като отказва това право на Украйна въз основа на това, че тя е руската сфера на влияние, Путин иска от нас да изоставим тези принципи. Не можем да направим това.

Какво трябва да направим?

Най-големият ни лост са икономическите средства, не военните. Санкциите са ефективни. Може би Путин прави опит да съкрати икономическите болки. Така че първата нишка на стратегията ни трябва да бъде търпеливо поддържане на курса на икономически санкции.

Втората е да продължим това, което Западът започна, чрез канцлера Меркел и президента Оланд. Да продължава да настоява за мир, базиран на спиране на огъня и по-голяма автономия за източна Украйна.

Това означава ли, че няма да има пряк военен отговор? Освен ако няма непосредствена заплаха срещу НАТО, да, означава това.

Означава ли това, че няма да има военна дипломация? Не, не означава това. Правилната реакция на въоръжаването на украинските бунтовници от Русия е да покажем, че сме готови да направим същото за украинското правителство. Но не сега, не толкова бързо и не всичко наведнъж. Имаме нужда от процес, а не от събитие. Започнете с малка стъпка, бавно и неагресивно - с комуникационно и разузнавателно оборудване например. Да разширяваме постепенно, когато трябва.

Всички тези действия са необходими, но не са достатъчни. Все още ни липсва по-широка дипломатическа стратегия. Все пак тя е пред очите ни, само трябва да я видим.

Западът не постига успех срещу "Ислямска държава" в Близкия Изток. Водената от САЩ коалиция е твърде малка, твърде сунитска и й липсва международна легитимност. Това е сфера, в която нашите проблеми са проблеми и на Русия - може би сме застрашени от джихадисти, завръщащи се от бойното поле. Русия е част от това бойно поле. "Ислямска държава" няма да бъде победена само с оръжията и бомбите на Запада. Но може да бъде победена от по-широка международна коалиция, включваща Турция, Иран, а защо не и Русия. Това ще добави истинска дипломатическа и военна огнева мощ към каузата ни и ще предложи на Русия партньорство в проблем, който заплашва тях повече от нас.

Както би трябвало да сме научили досега, винаги е неразумно да поставяме Русия на тясно, дори и вината да е нейна. Така че балансирането между твърд курс за Украйна с предложение за партньорство срещу джихадистката заплаха има смисъл, дори може би да подходим стратегически към кризата с Украйна, вместо чисто тактически.