Какво стана с бай Иван от Кюстендил? Защо вече не ни е важен? В периода на първоначално натрупване на медии бай Иван беше нещо като нивелир. Предложиш тема, питат те: Мислиш ли, че бай Иван от Кюстендил го интересува този въпрос? Напишеш текст, мръщят се: Защо не го написа така, че да те разбере бай Иван от Кюстендил? Не напишеш текст, пак лошо: Представи си какво чака да прочете бай Иван от Кюстендил и напиши!
В онези години обяснявахме на бай Иван главно, че се налага да се правят реформи, за да стане животът му по-добър. Повечето колеги вярвахме, че реформите ще станат за около пет години, но имаше и песимисти, които им даваха седем. Не знам какво точно е мислел по този въпрос бай Иван от Кюстендил, защото на него ние предимно му обяснявахме, не го питахме. Тези дни моят бай Иван от Кюстендил е силно нервен. Хайде - вика - почвай да ми обясняваш за съдебната реформа, че вече нищо не разбирам.
Бай Иван може да не е наясно, че Шарл дьо Монтескьо е формулирал принципа за разделението на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, като казал, че само ако тези три власти са независими една от друга, но взаимно контролиращи се, може да се гарантира управление без произвол. Но затова пък е съвсем наясно, че даже три реда лозе не може да се стопанисва без пъдар и плашило, камо ли държава. Бай Ивановците са умни хора, те знаят колко е важна буквата на закона - толкова важна, че ако не е включена в азбуката, оттам нататък всичко е сбъркано. Без тази буква не е ясно кое е лъжа, кое истина, злото претендира да е добро, а престъпността (вместо да е в затвора) се разширява дотолкова, че превръща живота в затвор.
По този въпрос бай Иван е на едно мнение с Монтескьо и други светли умове на човечеството, макар че не може да напише трактат по темата.
Обикновеният човек няма никаква представа дали съдебната реформа е напреднала или назаднала, когато прочете, че с внушително мнозинство в парламента е приета стратегията за съдебна реформа в ревизиран вариант. Думата стратегия го кара само да се запита дали има друг народ с толкова приети стратегии на глава от населението. „Ревизиран" му говори още по-малко, защото никой не му е обяснил варианта за съдебна реформа нито преди ревизията, нито след нея. Той не разбира защо едни хора толкова много искат Висшият съдебен съвет да се раздели на съдийска и прокурорска колегия, които да действат на сесиен принцип, а други хора настояват да си остане както досега постоянно действащ орган. При това и едните, и другите твърдят, че силно подкрепят реформата.
Тази бъркотия обикновеният човек подрежда в главата си така: да кажеш, че си против съдебна реформа, сега е направо неприлична работа, затова всички ще са на думи за реформата, но оттам нататък е трудно да се ориентираш кое предложение е реформиращо и кое запазващо сегашното положение. Да речеш да се ориентираш по позициите на партиите, също не е толкова просто, както беше в по-първите години. Ето, хора на министър Христо Иванов гласуваха не както искаше той, а както предложи Михаил Миков. Но е възможно да има някакво придвижване в реформата, щом обвиняемите вече не се правят на болни, а бягат от страната. Тоест, страхуват се повече от преди. Сега, то не се знае дали бягат от българския съд или от френския посланик, но все пак полагат повече усилия да се отдалечат в пространството, отколкото когато се хоспитализираха.
Правосъдието е сложно нещо, в това бай Иван от Кюстендил изобщо не се съмнява. Ето например последната хроника на престъпността от един нищо и никакъв Карнобат: "Възрастна жена от Карнобат е хваната да краде луканка от местен магазин, съобщиха от полицията. 77-годишната Й.Г. отишла около 12 часа по обед в магазин „Гиги" в града. Бабата откраднала луканков салам на стойност 4.50 лева. Работата по случая продължава."
Какво иска да ни каже това съобщение на полицията? Най-напред ни казва, че полицията работи, даже продължава да работи, както се подчертава. Трябва да се вземе решение дали бабата да бъде задържана. Полицията има няколко сериозни причини да предприеме тази мярка. Първо, бабата може да извърши ново престъпление, като открадне хляб, да речем. Това ще я превърне в рецидивистка, което и за самата нея не е добре. Второ, бабата може да се укрие - в чужбина, в гробищата или при някой ятак от организирана престъпна група „Карнобатски бабички за обир". Трето, няма смисъл бабата да бъде пусната под парична гаранция, защото тя във всички случаи ще е по-голяма от пенсията и следователно неплатима. Бабата трябва да бъде съдена и пратена в затвор. Но в такъв случай това няма ли да бъде всъщност награда за нея, тъй като вместо да краде храна, направо ще й я сервират. Колко трудни въпроси само около един известен извършител и щета за 4.50 лева, камо ли ако извършителят е неизвестен и щетата е 4 милиарда, какъвто случай имаме и по който работата изобщо не продължава.
Това карнобатските баби са в много тесни и разнообразни взаимоотношения с оперативната обстановка. Мним полицай взел от възрастна жена в Карнобат 4000 лева. Пенсионерка седнала на пейка в парка в Карнобат да разговаря с друга пенсионерка, а като ставала, установила, че някой е задигнал найлоновото пликче с пенсията, в което били и личните й документи. Да не говорим колко работа се отваря на полицията от следния случай: възрастна жена в Карнобат чула шум в съседната стая, отишла там и видяла крадец, който правел опит да се измъкне с електрическата й печка. Той ударил бабата и ѝ избил един зъб, но тя не се уплашила и отвоювала домакинския си уред. Сега тя може да го съди за лека телесна, но той пък може да докаже, че при внезапното нахлуване на бабата в стаята е преживял стрес. Сложно. Съдебната система се задъхва от бабите само в един малък градец, как да й остане време за други случаи.
Тези неща бай Иван от Кюстендил ги разказва на съседа си, за да се посмеят, защото другият вариант с плаченето е по-неприятен и също толкова безполезен. Съседът е пропуснал новостите от Карнобат, но затова пък е международно осведомен. Това го прави ту песимист („Щом и Румъния ни задмина, работата е зле."), ту оптимист („Едни румънци щом могат, защо ние да не можем."). Румънците са създали една специална служба с жена начело, това Нъстасе, това брат на Бъсеску, депутати, съдии, кметове, футболни шефове, олигарси даже - на никого басма не цепи. Познай колко осъдителни присъди има след разследвания на тази служба само през миналата година? Ами... стотина. Нагоре - вика съседът, - много нагоре! Над 1500! Съседът не знае, че жената се казва Лаура Кьовеши, а службата - Национална дирекция за борба с корупцията, но пък знае, че тук направихме две подобни служби. Специализираната прокуратура не може да се похвали с резултати, а за другата служба БОРКОР е достатъчно да кажем, че заместник-шеф ѝ беше Петко Сертов.
Колко ни струва липсата на правосъдие, никой не може да изчисли. Как да знаеш колко инвеститори не са избрали България, защото нямат гаранция, че законът се прилага? Как да предположиш колко работни места не са се появили, защото не си сигурен, че бизнесът ти няма да бъде откраднат? Как да осчетоводиш разочарованията, отчаянията, примирението? Как да сумираш развалата и най-вече - как да обясниш, че когато вярата в справедливостта е вече на червено, това парализира всяко усилие. Това може само да се усеща, то присъства в разговорите ни, витае във въздуха. Реформата в съдебната система трябва да проветри този задух.
Обикновеният човек няма илюзията, че съдебната реформа се прави заради него. От всичко, което е чувал, тя трябва да се направи заради: инвеститорите, доклада за напредъка, Шенген, американските визи и да не става толкова голяма разликата ни с Румъния, че да не продължават да ни закопчават с един кламер. Той и не иска съдебната реформа да се прави заради него, заради справедливостта иска да се направи. Да му върне вярата в справедливостта, това иска бай Иван от Кюстендил. Той право може и да не е учил, но романите на Гришам чете. Знае, че там справедливостта винаги побеждава. Вижда, че там съдебната машина по друг начин е сглобена от нашата. Обаче пък комшията му казва, че австрийската съдебна система е сглобена точно като нашата, но работи.
Излиза, че цялата задача се свежда до това, не толкова да се префасонира машината, а да се пусне в действие, т.е. да се махнат нещата, които й пречат да работи.
На това място от разсъжденията си обикновеният българин се отчайва. Наясно е, че да беше друга работа - да я свършим, но да се борим с корупцията - това нито го можем, нито го искаме. Защото корупцията е най-развитият отрасъл на българската икономика - корупцията е така организирана, че всеки печели от нея. Освен бай Иван от Кюстендил. Затова, като човек, който не е в конфликт на интереси с обсъжданата тема, само той знае как да се промени съдебната система. Като се изрине - до основи. И се съгради наново - от основи. Недостатъкът на този съвършен план е само един - няма кой да го направи.

Веселина Седларска